Слушайте истински. И само слушайте. Без да правите нещо друго едновременно. Нямам предвид само неща като писане на имейли, сърфиране в мрежата или съставяне на списък за пазаруване. Мисленето какво ще кажете след другия също се брои за разконцентриране. Просто се фокусирайте върху думите на събеседника си.
Повтаряйте. В началото ще е малко глупаво, но ефектът е вълшебен. Ако тя каже, че е ядосана от решението, което сте взел току-що, вие може да кажете „Ядосана си от решението, което взех току-що.” Знам, че тя точно това е казала. Но това й показва, че я слушате внимателно. Ще усетите каква голяма разлика внася този малък трик в общуването.
Задавайте въпроси. Изследвайте по-дъблоко мислите и емоциите на другия. „Ти вярваш ли си?” не се брои за въпрос. Не използвайте Сократовия метод, за да докажете тезата си, а се опитвайте да разберете по-добре какво се случва в главата на събеседника ви.
Действителното слушането може да бъде рисково, което е странно, имайки предвид, че то не внася никаква промяна. Но понякога ще чуете неща, трудни за чуване.
Помнете, че слушането не значи съгласяване. И то никога няма да ви застави да предприемете конкретно действие. Това може да се окаже обаче най-простият трик за разрешаване на спорове.
Няма съмнение, че е трудно да се слуша истински. Но щом веднъж го приех спокойно, аз я чух по много по-дълбок начин, и тя се почувства по-добре.
Оказа се, че понякога дори само слушането е решение на проблема.
Питър Брегман за Harvard Business Review / Мениджър Нюз
