Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих, че отнема години, за да изградиш доверие, и само секунди, за да го разрушиш.
Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
Научих, че отнема много време да станеш човека, който искаш да бъдеш.
Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.
Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате.
Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.
Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.
Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
Научих, че герои са хората, които правят това, което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих, че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих, че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.
