Млад е не е този, който си прави селфи на задните си части - горд от еластичността на тялото - а човекът, който е открил своя път и живее под своето слънце, като не завиждайки на чуждото. Сред първия вид хора аз срещам много по-мрачни и вечно недоволни 20-годишни "старци", на които всички са им длъжни, и които смятат за щастие само това, което са видели в другите.
Младостта на душата ни позволява да обичаме без излишни драми, да живеем без трагедии и да не жадуваме за нечий друг живот. Ето защо не се страхувам, че един ден тялото ми ще "увехне" - ще преживея тази естествена закономерност спокойно. В крайна сметка това е нещо, което никой от нас няма да избегне и няма да може за замаскира с никакви козметични инжекции и пластични операции.
Най-много обаче се страхувам да не остарее моята душа. Да не загние, да не оглупее. Да не започне да търси виновните, да гони разлюбилите ме, да упреква, да осъжда тези, които сплетничат зад гърба на другите, да завижда на тези, които имат повече, да се подиграва на системата, да се обижда на празно.
Това всъщност е старостта, не провисналата кожа, скованите стави и бръчките по лицето. Последното е неизбежно за всички, без изключение, но старостта на душата може да бъде избегната, ако инвестираме в нея всеки ден.
Автор: Лилия Град
