"Като детски психиатър и психоаналитик, повече от двайсет години работя в родилните домове с родители и пеленачета. Да си психоаналитик в родилен дом означава заедно с майките и бащите да слушаш бебетата и да ги приемаш – при това още от живота им в утробата – като словесни същества, вписани в определена история.

Всекидневно да констатираш, че психичният живот не започва с раждането и че понякога има действия и събития, които още по време на вътреутробния живот бележат и дават отражение върху започналата да се изгражда още тогава житейска история."

Това са думи на Мириам Сежер от книгата ѝ „Ако бебетата можеха да говорят“ и в нея тя разкрива много непознати истини за родителството и значението на ранното детско развитие.

Авторката гостува на 5-ото издание на форума „Дни на Ф. Долто в България“ през май, организиран от zeleniatdvor.org. (Франсоаз Долто е френски психоаналитик и пионер в детската анализа, 1908 – 1988 г.)

Сежер, освен изтъкнат психоаналитик с международна известност, е и майка на двама сина, има внучка и внук. Преди премиерата на нейната книга в София, тя бе любезна да даде интервю за noviteroditeli.bg.

Мадам Сежер, написала сте тази книга, „провокирана от страх заради все по-голямото насилие сред все по-младите“. Но нали именно ние сме родили, отгледали и възпитали тези млади хора – явно грешката е в нас. Къде сбъркахме?

Не сме сбъркали или поне – не само ние. Насилието съпътства нашия свят, а той се променя и еволюира по един или друг начин. Ако сме допуснали грешка, то тя е несъзнавана и се състои във факта, че в продължение на векове не сме се вслушвали в онова, което биха ни казали най-малките, и не сме дооценили условията, в които се случва живота ни.

Ако бебетата можеха да говорят, какво би казало детето на индийката, която роди на 70-годишна възраст чрез ин витро оплождане?

То би казало, че е тъжно, защото ще загуби своите родители скоро, след като ги е опознало, и че те го обричат да бъде сирак отрано.

Че са постъпили егоистично, задоволявайки своето желание да станат родители, без да помислят за него – това ли имате предвид?

Не зная дали ги е водил егоизмът, но след като ин витро оплождането има вече над 30-35-годишна история, мисля, че индийското семейство е могло да прибегне до този вид зачеване доста по-рано, а не на тази достолепна възраст.

Вижте цялото интервю на Новите родители - едно място, посветено на децата, майките и бащите. В него ще откриете полезна и любопитна информация за възпитанието, образованието, храненето, здравето и всичко, свързано с детето.