За тебе, бабо, е моето писмо, макар и безвъзвратно закъсняло. От теб получих най-ценните дарове и научих най-важните уроци - как да раста и как да бъда силна и уверена.

Научи ме, че ревността обрича, а не обича, че няма нищо по-важно от доверието и любовта. От теб знам, че да ревнуваш е пагубно за всички отношения, защото чувството на притежание задушава и гнети. И когато обичаш, се чувстваш свободен и даряваш свобода, и искаш само другият да е щастлив.

Научи ме, че не познавам цялата си сила, докато не я разгърна и не й дам воля. И че мога да я осъзная, едва когато Животът ме зашлеви. Когато ме събори на земята, и трябва да намеря вътрешен подтик, за да се изправя.

Научи ме още, че късметът и нещастието са братя. И след всеки залез идва изгрев, че дори да ми е трудно, трябва да се боря за всичко, в което вярвам. От теб знам, че след болката ще бъда щастлива.

Научи ме да пазя мира в своята душа дори около мен да е война. От теб знам, че неизменно в живота ми ще се появяват хора и събития, които целят да внесат разруха и хаос и трябва да го приема, без да нарушавам вътрешната си хармония. Научи ме бъда мирна и смирена, но когато се налага да отстоявам себе си до край.

Научи ме да вярвам в себе си и никога да не подлагам на съмнение своите качества и ценности. Да преминавам през живота с високо вдигната глава и да не се прекланям на фалшиви идеали.

Един от най-трудните уроци, които научих от теб, бе че животът е цикъл и има своя край. Но важното е как ще изживееш живота си от началото до самия финал. Най-много се страхувах да не те загубя и когато се изправих пред това, имах чувството, че една част от мен си тръгна с теб и сега усещам празнина.

Твоят живот беше пример за достойно извървян път, изпълнен с любов и щастие, защото ти имаше способноста да трансформираш негативните неща в позитивни.

Научи ме какво е безрезервна и безусловна обич. Каквото и да направех, ти ме обичаше и подкрепяше, беше там за мен. Затова сега ми е толкова трудно да приема, че те няма.

Ти ме научи че утрешният ден е неизвестно в уравнението на живота и трябва да живеем днес.

И един ден, когато пак се срещнем, надявам се, че ще се гордееш с мен.

Липсваш ми! Обичам те!

Източник: Gnezdoto.net