Когато имаме цел, мозъкът ни е буден.
Целта е в основата на щастливия, хармоничен и уравновесен живот; в основата на чувството на удовлетворение и пълнота.
Когато имаме цел, очакваме следващия ден с нетърпение.
На пръв поглед това звучи съвсем естествено и не можем да си представим, че животът би могъл да протече по друг начин. Не е естествено и логично обаче за всеки човек. Ако се огледате наоколо, ще установите, че всъщност немалка част от познатите ви не само че нямат цел, а са се оставили на течението. Доволни са, че имат спокойствието. Живеят ден за ден, имат стабилна работа (макар и без перспектива), имат покрив над главата си (макар и не такъв, за какъвто мечтаят), имат храна на масата си. И така дните минават, а след тях – и годините.
Хората, които съществуват по този начин, не познават сами себе си и не знаят на какво са способни. Те пропиляват живота си, разчитайки на случайността, страдат от липса на определена цел. Това води до скука и затъпяване.
Стремежът към цел се възпитава цял живот. Още от малки започваме да си поставяме цели и постепенно да ги постигаме – като се започне от домашните работи в училище, после се сблъскаме с избор на висше учебно заведение, и накрая – професионален път.
Изборите, които правим, целите, които си поставяме, се отнасят до всяка сфера на живота ни. Включително свободното ни време, колкото и странно да звучи. Да организираме отпуската и почивката си навреме е също предизвикателство, с което не всички се справят. Да се впуснем в последния момент към осъществяване на целите си, е несериозно. Говори много и за характера ни. Правилното организиране на времето, систематизирането на приоритетите е в основата на спокойното ежедневие.
Намирането на цел в живота е нещо сериозно. Невъзможно е да се осъществи, без да познаваме себе си. В този смисъл е необходим задълбочен самоанализ. Трябва да знаем кои са положителните и отрицателните ни качества, както и къде бихме могли да използваме най-добре уменията си.
Не е полезно да си поставяме нищожни цели, защото те няма как да ни развълнуват и подтикнат напред, за да се развиваме.
Не е полезно обаче да си поставяме е прекалено сложни и неизпълними цели, защото това ще ни потисне, разочарова и ще убие хъса ни.
Затова не се страхувайте да опознаете себе си, извадете на показ най-добрите си качества и работете с тях. Не съжалявайте, че не притежавате това или онова умение, не се сравнявайте с другите, а се старайте да намерите онова, което е подходящо за вас, което ще ви донесе спокойствие, удовлетворение и радост.
Целта е стимул, мотивация, щастие.
Цветелина Велчева
