Колкото повече остаряваме, толкова повече си даваме сметка за истински важните неща.
Не е важно на всяка цена да ни харесват. Важно е да ни уважават.
Не можем да угодим на всички. Важното е да не изневеряваме на себе си и на своите принципи.
Не може да останат всички до нас завинаги. Важното е да останат ценните и искрените.
Колкото повече време минава, толкова повече осъзнаваме колко е кратък животът, за да го пропиляваме в опити да отговорим на чуждите очаквания, да се съобразим с чуждите критики, да удовлетворим чуждите желания и нужди.
С времето все по-осезаемо усещаме разликата между хората, които наистина ни обичат, и онези, които се грижат за собственото си удобство и гледат своите интереси.
Неслучайно хората са казали „Ако младостта знаеше, ако старостта можеше…“. И докато всеки не изстрада своя опит и не измине своя път, не вярва, че всичко в крайна сметка се свежда до това да сме били щастливи, да сме се осмелявали повече, да сме искали и да сме давали, да сме се борили за мечтите си.
Цветелина Велчева
