Средностатистическият мъж си мечтае да бъде с красива, интелигентна, независима жена. Същевременно обаче смята, че той трябва да командва, че жената трябва да му се подчинява почти сляпо, защото е по-слабият пол и защото мъжът диктува правилата в семейството.
Познато ли ви звучи?
В този случай е най-добре да кажете на партньора си да си отива при мама.
Но нека видим какво мислят психолозите за подобна двойственост в поведението.
Според тях това раздвоение в психиката на мъжа се дължи на подсъзнателното му желание да порасне, защото може би още не е успял да победи майка си в битката да бъде независим, следователно не се е освободил от нейната власт над него.
Всъщност няма почти никакво значение какви са отношенията с майка му. Тя може да бъде добра или лоша, с мек характер или властна. Това наистина е без значение. Докато процесът на психическото му отделяне от нея не завърши, той ще се бори с всеки от партньорите си и ще се съревновава с нея за власт, опитвайки се да подчини жената до себе си.
Колкото по-ярко изразено е желанието на мъжа да се отдели от майка си, толкова по-силна, независима, интелигентна жена ще избере той, за да се опита да я пречупи.
Болката и гневът към майка му заради нейната манипулативност, деспотичност и навлизане в личното пространство не са отминали, те са "консервирани" в психиката му и търсят отдушник извън нея.
Страхът от загубата на майката обаче е голям, а чувството за вина от проявата на гняв към нея е безкрайно. Така се получава един вреден порочен кръг, от който не само че няма спасение, но и всички негативи, които произтичат от това, се стоварват с всичката си сила върху партньорката на такъв мъж.
Все пак мъжете, които избират да влязат във връзка със силна и независима жена, имат по-голям шанс да пораснат, отколкото онези, които избират инфантилно и зависимо от другите момиче.
