Сигурно ви се е случвало да сияете от щастие и да искате да споделите това чувство с целия свят, но в замяна да получавате само коси погледи и неодобрение. Защо вашата вътрешна светлина толкова дразни хората, живеещи в мрака?

Всъщност това се случва постоянно. В живота ни има хора, които буквално са пълни със светлина и осветяват всичко около себе си, както и такива, които блестят с негативизъм, заслепяват ни със своята токсичност. Най-лошото е, че тези токсични "светлини" се появяват точно когато сме щастливи и искаме да "прегърнем света", да споделим радостта си с всички.

"Завистта е хиляди пъти по-страшна от глада, защото е духовен глад" - Мигел де Унамуно, испански философ.

В действителност тези хора изобщо не се интересуват от вас, а вие нямате нужда от тях, тъй като влиянието име изключително разрушително. В края на краищата истинските приятели са онези, които не само че ще ви подадат ръка в момент на нужда, но и ще споделят радостта и щастието ви.  

Светлината и тъмнината са част от човешката природа. В душите на някои хора битува светлина, а в други - тъмнина, т.е. завист и злоба. Проблемът е, че ни се налага да общуваме с тези "носители на мрака" и, за съжаление, те тровят нашата "светлина". Светлината от душите на другите хора буквално се врязва в очите им и предизвиква "отравяне" и гняв.

Факт е, че някои изпитват непреодолимата нужда да отнемат светлината ви, за да се почувстват по-добре. В края на краищата в душите им живее само злото и през вените им тече завист, а не кръв.

Приличат на гъби, които изглеждат ядливи, но всъщност са опасни за живота. Същото е и с тези зли хора: те се втриват в доверието ни, кълнат се във вечна любов и приятелство, но всъщност искат само едно: да ни отровят. Защо? За да не блестим толкова ярко и да не ги дразним с радостта и откритостта си.

Но ако един човек не може да сподели нашето щастие, тогава какво правим до него? Много е лесно да угасиш светлината, но няма гаранция, че ще успееш да я запалиш отново. И колкото по-дълго сте в компанията на токсични хора, толкова по-трудно е да се върнете към предишното си състояние.

Когато имаме радост в сърцата си, бързаме да споделим с хората, които хората, които обичаме. Това е напълно нормална реакция: искаме да кажем на другите, че сме го открили - нашето малко щастие на Земята.

Всеки го прави по свой собствен начин. Някои постват в социалните мрежи, други се обаждат на близките си, а трети пишат поезия. Има много начини, но същността е една и съща - искаме да споделим радостта си с някого, да го накараме да се почувства по-добре.

„Радвам се, че се радваш, радвам се, че си щастлив“ - Пол Остър, американски писател.

В такива моменти да се натъкнете на недоволни погледи и завистливо сумтене е изключително гадно за вас. Радостта помръква. Самият израз на лицето (или интонацията) на събеседника са достатъчни за да разберем: радостта ни е заседнала в нечие гърло.

Още повече, че ние очакваме усмивка като отговор, радостен смях и възторг: „О, това е просто фантастично! Поздравления, приятелю! ”

Но нашата светлина е посрещната от безнадеждна тъмнина. Тъмнината на завистта и злонамереността. И светлината започва да избледнява Сякаш някой е отрязал крилете ни в полет. Емоциите избледняват, радостта изчезва някъде

Ако това се повтаря с вашия приятел или любим човек отново и отново значи е време да се замислите какво всъщност правите заедно. Щастието наистина е заразително, но само за тези, които също светят отвътре.

У „хората на мрака“ чуждата радост причинява дискомфорт и агресия. Просто не си мислете, че причината е във вас! Нищо лично! Тяхната нездрава реакция е свързана изключително с техните душевни рани и комплекси.

Вашата светлина трябва да свети и да озарява този свят с добро и радост. А хората, живеещи в тъмнина, не трябва да и пречат. Изтрийте ги смело от живота си и продължете да се наслаждавате на своя!