Разбирам те. В момента се мъмриш. Задаваш си въпроси. Критикуваш се. Казваш си „Аз съм ужасна майка. Аз съм отвратителна майка. Аз съм лоша майка.“
И сигурно си права... Нали? Защото днес, например, си изпусна нервите и се разкрещя на дъщеря си. Превъртя и напляска сина си. Остави пуснат телевизора цял следобед, за да може да изчистиш или да сготвиш, или да работиш, или да спиш, или просто да дойдеш на себе си. Остави телевизора пуснат, за да не те чуе хлапето как плачеш, за да не види сълзите ти. Днес се огъна и му даде цяла шепа снакс, една лъжица, пълна с пармезан, хот дог и кетчуп за вечеря.
Знам, знам, ти си дъното.
Но виж какво: ако беше толкова лоша майка, нямаше да ти пука. Нямаше да те е грижа за прозаични неща като здравословно хранене, образование, забавление на детето ти във всеки един момент от деня. Нямаше да се тревожиш, че думите ти може и да му нанесат непоправими щети. Нямаше да плачеш в дрешника, докато то си играе в стаята. Нямаше да позволиш на вината да те упреква, измъчва, обзема.
Нямаше да се извиняваш.
Нямаше да имаш угризения.
Ако помислиш малко, ама наистина помислиш, действията ти всъщност показват, че си любяща майка. Доказват, че те е грижа за децата ти, безкрайно и безрезервно, доказват, че искаш най-доброто за тях.
Действията ти доказват, че си добра майка.
