Понякога децата наистина са много досадни и ни вадят от кожата. Докарват ни до ръба на нервите, крещим, а после се чувстваме виновни.
На следващия ден всичко се повтаря.

Гневът е най-естественото човешко чувство. И дори е от полза, когато имаме малко дете. То така е устроено, че не чува това, което „злият“ възрастен му казва. И няма да си научи урока, ако той не кресне.
Детето просто ще се почувства несправедливо обидено, неразбрано и необичано – ще се задейства вроденият му защитен механизъм
Научете се да разпознавате първите симптоми на гняв. И се опитайте да спрете изблика на ярост.
Как да го направим?

1. Напомняйте си, че детето се учи от вас

Не забравяйте, че вашият гняв плаши детето и не влияе по най-добрия начин на отношенията. Детето не чува значението на думите, но вижда, че не се контролирате. Като викате, то няма да разбере и най- точните думи, но ще му дадете лош пример.
То може да направи следния извод: възрастните могат да крещят и да ругаят, значи това е нормално. И в крайна сметка то ще приеме този модел на поведение.

2. Подгответе се предварително

Ако изблиците на гняв са зачестили, в никакъв случай не ги пренебрегвайте. Те показват, че трябва да се грижите за себе си. Може би имате нужда от допълнителен сън или тялото ви се нуждае от витамини?
Настроението е свързано не само със събитията през деня, то зависи и от химичните процеси, протичащи в мозъка и в тялото.
Нека в менюто има постното говеждо и пуешко месо. Те съдържат триптофан, който се превръща в серотонин - мощен естествен антидепресант.
Менюто ще бъде още по-здравословно, ако намалите количеството кофеин и захар.
Като се наблюдавате, ще установите в кои часове от деня сте най-уязвими и имате нужда от почивка.

3. Спрете

Щом усетите, че сте на ръба на нервите - спрете! Направете пауза, за да не кажете или направите нещо, за което ще съжалявате по-късно.
Ако говорите - млъкнете (дори и да не сте довършили изречението).
Ако сте посегнали (например, замахвате ) - замръзнете на място.
Измислете специален жест, с който сякаш ще „натиснете спирачките“. Така ще покажете на детето, че ситуацията започва да се нажежава.
Кажете силно и уверено: „Спри!“. Този сигнал няма да спре нежеланото поведение на детето. Целта на действието е вие да се успокоите. С течение на времето обаче детето ще разбере, че след жеста „стоп“ трябва да спре и то - тогава техниката ще работи и за него.

4. Ръкопляскайте

Ако сте толкова бесни, че жестът „стоп“ не работи и сте готови да напляскате детето, се опитайте да пляскате с ръце.
Репетирайте предварително: пляскайте бързо и силно, в същото време кажете на въображаемата публика „Леле, колко съм ядосан!“
Внимание - тази техника няма да работи, ако добавите сарказъм!
Без криви усмивки и забележки като „Браво, докара майка си до ръба!“ или „Браво, днес надмина себе си!“
Вашата цел е да освободите негативните емоции, а не да объркате детето. 

Продължава на страницата на Новите родители