Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа кой си. Тази стара мъдрост важи с пълна сила и днес, когато диетите се превърнаха в начин на живот, а влиянието на храната върху организма става все по-ясно на учените. Възможно ли е обаче това, което слагаме в устата си, да е в основата на темперамента и здравето на цели народи? Да влияе върху гените ни и това, което наричаме характер? Все повече умни глави казват – да. И привеждат интересни доказателства за това.

Народопсихологията е идея, която хем се отхвърля със скептицизъм от академичните среди, хем участва активно в немалко проучвания и теории. Но какво ще кажете, ако някой ви обясни, че прочутият балкански темперамент, станал причина за много вицове и легендарни произведения като фейлетоните за Бай Ганьо, действително съществува... благодарение на традиционните манджи? И все пак е възможно.

Проучване на Американската асоциация по сърдечносъдови заболявания показа огромното влияние, което така наречената средиземноморска диета може да има върху настроенията и поведението. Изобилието на чесън в ястията ни придава освен специфичен аромат, и свойствена раздразнителност и избухливост, причинена от влиянието на зеленчука върху стомашната лигавица. Въпреки това като цяло любителите на лютото се радват на отлично настроение и рядко се отчайват – изследванията показват, че

редовната консумация на чесън се справя с две хватки с депресията,

защото намалява нивата на вредния холестерол и освобождава ендорфини от хипофизата и хипоталамуса. 

Няма какво да се лъжем, манджите на мама са и мазнички. И хляб ядем, някои даже с макароните. Натрупването на мазнини в организма предразполага към мързел, а въглехидратните тестени храни увеличават производството на серотонин в организма, който ни кара да изпитваме желание по-скоро да полегнем, отколкото да се впуснем в усилена работа – умствена или физическа.

Средиземноморската диета обаче е чудесна за здравето. Изобилието на зеленчуци и плодове снабдява организма с витамини и засилва имунната система. Прясната риба прави жителите на Бургас и Созопол дълголетни и... е великолепен афродизиак. Освен това намалява риска от рак и сърдечносъдови заболявания и удължава живота. Неслучайно най-дълголетните хора живеят в страни, славещи се с богатата си на риба кухня – Япония, Пуерто Рико и Барбадос.

Професор Джудит Вуртман от MIT показа точно защо храната се отразява върху темперамента ни. Дългогодишните й проучвания разкриха, че

определени хранителни групи влияят силно на настроението,

като това се отнася за всички хора, без разлика от пол, възраст и националност. Постоянната консумация на определени видове храни има отражение не само върху здравето, но и върху начина, по който човек се чувства, действа, мисли и общува. Къде е тайната? В нивата на произвежданите от мозъка химикали невротрансмитери. Допаминът, норепинефринът и серотонинът зависят и от гените, хормоните и лекарствата, които поемаме, но проучването на Вуртман доказа, че компонентите на някои храни влияят особено силно върху образуването им.

Когато нивата на допамина и норепинефрина са високи, човек се чувства бодър и деен. Серотонинът, от друга страна, произвежда успокояващ, дори мързелив ефект върху нас. Богатите на въглехидрати храни като пастата, хляба и захарта буквално ни обливат със серотонинови душове и затова любителите на сладкото и баничките често се чувстват лениви и немотивирани, но за сметка на това спокойни и доволни. Проучвания сред студенти в Полша, където традиционната кухня е богата на тестени изделия, показва, че те имат най-ниски нива на стрес и са склонни много по-малко към тревоги и притеснения от колегите си от останалата част на света. За сметка на това младежите от САЩ и Великобритания, където хлябът не е на почит, удряли тавана по притеснителност и нервност преди изпити.

За какво първо се сещаме, когато стане дума за Латинска Америка? Разбира се, за карнавали, цветове, сиеста и страстни танци. Но защо там, а не в Скандинавия, да речем?

Отговорът може би се крие в шоколада.

Какаовите зърна, които от векове са на почит в южния континент, стимулират производството на ендорфини и серотонин в тялото. Комбинацията води до чувство на еуфория, отпуснатост и лежи в основата на феномени като любовта и сексуалното привличане. В съчетание с целогодишно топлия климат и силната слънчева светлина, която стимулира производството на витамин D и ендорфини, какаото е рецепта за веселие, безгрижност и страстна натура.

Богатите на белтъчини храни като месото и яйцата блокират действието на серотонина и засилват това на допамина и норепинефрина. Това действие е особено силно, когато храните се консумират сурови или леко обработени. Японците, американските индианци и инуитите имат сходна диета от полусурови или сурови меса и зеленчуци. Това са и народите, които се славят с особено повишена трудоспособност – какво може да се сравни с японски бизнесмен? – и повишена сетивност. Освен на невротрансмитерите това вероятно се дължи и на влиянието на храната върху гените. Екип от Университета на щата Канзас наскоро публикува труд, посветен на

влиянието на определени храни върху изразяването на гените.

Според тези учени младата наука нутригеномика, която обяснява свързаните с това процеси, може напълно да промени бъдещето на здравеопазването и хранителния отрасъл. Според специалистите по нутригеномика съединенията в някои храни могат да променят функцията на гените и способностите на тялото ни.

Денис Медейрос от Университета в Канзас проучва молекулярните свойства на редица типични за Далечния изток храни и доказва, че някои от тях, например плодът годжи (Lycium barbarum), могат значително да изострят зрението при редовна консумация.

Размерът на порциите също е от значение за самочувствието и темперамента. Препълнената чиния води до повишена активност сутрин и желание за дрямка следобед. Когато хапваме повечко, кръвта ни се насочва към коремната област и се оттича от мозъка. Ето защо

големите умове рядко са и големи чревоугодници –

аскетичният вегетарианец Алберт Айнщайн е най-голямото доказателство за това.

Разбира се, неразумно е да се правят груби обобщения – навсякъде по света има весели и тъжни хора, избухливи и спокойни натури. И все пак един по-задълбочен поглед върху хранителните ни навици, наследени вероятно от поколения преди нас, може да ни даде много отговори за това защо сме такива, каквито сме.

Ако осъзнаем, че храната, която често изгълтваме, без да мислим, ни влияе не по-малко от лекарствата, които поемаме с внимание и лекарско предписание, бихме могли да подобрим качеството на живота си и да станем не само по-здрави и по-слаби, а и по-весели, спокойни, умни и трудолюбиви. И при това с удоволствие за всички сетива!

Автор: Елена Панова