– Нужна е само една дума, за да ги нараниш, само няколко кратки секунди, само един глупав, нетърпелив удар с камшика. Нужни са години, за да си възвърнеш доверието им. Понякога не успяваш да се справиш навреме.
Учудващо е как хората изобщо не се впечатляват, че някой ги обича, когато това не се вписва в плановете им.Любовта им е толкова досадна, че сменят ключалките или си отиват без предупреждение.
– А когато конят обича, Жано… тогава ние не заслужаваме тази любов. Същото е и когато обича жена. Жените са по-добри същества от нас, мъжете. Когато ни обичат, това е благословия, защото ние твърде рядко им даваме основания да ни обичат. Научих това от майка ти и за мое голямо съжаление, тя има право.
Затова боли толкова. Когато жените престанат да обичат, мъжът пропада в своето собствено нищо.
– Жените обичат много по-умно от нас, мъжете, Жано. Те никога не обичат мъжа заради тялото му, дори да го харесват много и да го желаят силно. – Жакен въздъхна мечтателно. – Жените те обичат заради характера ти. Заради силата ти. Заради ума ти. Защото умееш да защитаваш деца. Защото си добър човек, с чувство за чест, с достойнство. Никога не обичат глупаво като мъжете. Не им пука, че имаш особено красиви глезени или изглеждаш много добре в костюм и деловите им партньорки позеленяват от завист, като те видят. Да, има и такива жени, но те са само предупредителен пример за другите.Нина Георге, „Парижката книжарница“
