Като начало е необходимо да се запасите с търпение, тъй като децата са дяволски издръжливи и ще отнеме време да забележите първите признаци на неврозата. Детето вярва, че сте на негова страна, че го приемате такова, каквото е, и за да се разруши тази вяра или поне значително да се разколебае, ще трябва да се потрудите доста.
Необходимо е непрекъснато да подчертавате, че детето ви не е достатъчно добро, че очаквате от него повече, че не е достатъчно послушно/усърдно/успешно и т.н. При това е желателно да давате за пример други деца или себе си на неговата възраст. Разбира се, сравнението не трябва да е в полза на детето, защото неговото недоволство от себе си е добра основа за невроза. Постепенно ще се разклати вярата му в собствените му възможности и ще се проявят първите невротични симптоми.
А сега най-главното – не се спирайте при постигнати резултати. Да предположим, че е налице гризане на ноктите. Започнете по-често да го споменавате, а още по-добре категорично му забранявайте да го прави. Ако може да го плясвате през ръцете – още по-добре. Това ще вмени в детето още по-голямо напрежение и нещата ще се задвижат много по-бързо.
Същото се отнася и за хапането на устни, отклоняването на погледа встрани, въртенето на предмети в ръцете и т.н. По време на „сериозен разговор“ употребявайте повече изрази от рода на „Гледай ме в очите – да не би нещо да криеш?“; „Пусни си ръцете, какво все ги въртиш!“; „Престани да си хапеш устните, по-добре си измий зъбите!“ и подобни. Всички те затвърждават неувереността в детето.
Много е резултатно също и да наплашите детето, например:„Ако си гризеш ноктите, никой няма да иска да ти е приятел“; или: „Такива плачливи деца никога нищо не постигат в живота“; или: „Ако се държиш така, няма да говоря повече с теб!“.
През цялото време подчертавайте, че не ви интересува детето, а неговите постижения – оценките, умението да играе правилните игри, способността да печели похвали и др. Прекрасно е, ако имате подкрепа отвън – училище, в което никой не се интересува от индивидуалните особености на детето, роднини, които често и високо се удивляват на някакво неумение на детето. Не забравяйте да напомняте, че за вас е изключително важно какво другите хора мислят за него.
Постарайте се във всяка ситуация да намерите причина за недоволство. Детето трябва да се доведе до състояние, в което да е наясно, че никога не е в безопасност. Във всяка, дори в най-приятната ситуация, мама и татко могат да открият признаци за неправилно поведение от негова страна. Обръщайте внимание на дребните неща:„Не бягай“; „Не викай“; „Седни мирно“; „Дръж правилно вилицата!“; „Облечи друга блуза“; „Напиши си домашното наново!“ – тези изрази винаги вършат отлична работа.
Не му оставяйте свободно време: детето трябва да е непрекъснато заето с нещо важно (разбира се, според вас). Трябва да му стане кристално ясно: вие сте тези, които решават кое е важното в живота.
