Децата започват да мрънкат още преди да проговорят.  И докато някои преодоляват този навик около втората си година, други продължават до по-късно.

Eстествената реакция на родителите им е да изразят досада, когато ги чуят да хленчат, и да ги помолят да престанат.  Мрънкането, естествено, не престава и се повтаря често, когато детето е в лошо настроение, гладно е или се чувства зле.

Хлапетата трудно могат да контролират безкрайното си мрънкане, но когато са 3-4 годишни, те вече могат да изразят, макар и с малко думи, състоянието си, без да проточват глас в характерните трели.

И въпросът е, как да ги накараме да променят тона?

Има няколко хитрини, които ще помогнат да изкорените този неприятен навик. И макар някои родители да са наясно с техниката, те често се провалят, защото пропускат някои съществени детайли, не са достатъчно последователни в установяване на граници, и не полагат 100% усилия за промяна на навика.

Ето стъпките:

1. Когато детето започне да приказва лигаво, кажете с усмивка и най-спокойно (колкото и да сте гневни): „Много съжалявам, но твоят глас е много хленчещ, а моите уши не работят добре, когато ти мрънкаш.Така че, моля те, кажи го още веднъж като използваш гласа си на голямо момче/момиче."

2. Ако то повтори мрънкането, сложете ръка зад ухото (уж да чувате по-добре) и отново с усмивка кажете: „Аз знам,че казваш нещо, но ушите ми не го чуват. Можеш ли да го повториш, като използваш другия си глас на пораснало момче/момиче."

3. Ако детето леко оправи гласа, но тонът му остане мрънкав, кажете: „Сега вече те чувам. Благодаря ти, че използва новия си глас на пораснало момче/момиче."

И добавете: „Сега моите уши са щастливи, че вече използваш този глас!“

4. Ако обаче след две поредни молби детето продължи да хленчи, му обърнете гръб и го игнорирайте, докато не се успокои и не започне да говори нормално, без да хленчи.

5. Ако избухне с крясъци, кажете: „ Аз наистина искам да те чуя. Но ушите никак не ми съдействат. Те искат ти да използваш гласа си на пораснало момче/момиче."

Ако хлапето положи някакво усилие и промени гласа си, минете към точка 3.

Целта на това упражнение е постепенно да промените поведението на детето. И всяко и най-малко усилие от негова страна, трябва да бъде отчетено и възнаградено.