Навиците са изключително важни за нашия успех, ако искаме да постигнем позитивна промяна:

- Ако си създадем навика да тренираме редовно, ще сме в отлична форма.

- Ако си създадем навика да се храним по-добре, ще сме по-здрави.

- Ако си създадем навика да четем всеки ден, ще сме по-идейни и любопитни.

Това са едни от най-популярните и желани навици, но защо е толкова трудно да си ги изградим?

За съжаление, обикновено всеки път се повтаря едно и също – обещаваме си, че ще сме сериозни, но след няколко седмици обикновено нарушаваме обещанията, които сме дали пред себе си и се връщаме към старите вредни навици.

Защо се получава така?

Причината да е толкова трудно да си изградим нови навици, се корени в грешния подход.

Какво правят 99% от хората? Поставят си голяма, амбициозна цел и имат прекалено големи очаквания още от началото.

Например, казваме си, че искаме да тренираме 4-5 пъти седмично по 60 минути, да четем по 20 страници на ден и да спазваме перфектен хранителен режим…

Но при положение че до момента не сме тренирали изобщо, не сме се хранили здравословно и не сме чели редовно, правим твърде голяма крачка извън зоната си на комфорт. Подсъзнанието ни започва да се съпротивлява срещу мисълта да направим толкова резки промени.

В един момент просто се отказваме от нереалистичните си, амбициозни цели, защото нямаме постоянството да се придържаме към тях всеки ден.

В тази статия ще ви споделя един изцяло различен подход, който ще преобърне представите ви на 180 градуса. Оказва се, че изграждането на нови навици не е толкова трудно, стига да го правим по правилния начин!

Какъв е правилният начин да си изградиш нови навици?

Колкото по-драстична е една промяна, толкова повече съпротивление ще изпитваме срещу нея.

Следователно ако искаме да си изградим нови навици и да се променим трайно в положителна посока, трябва да направим промените толкова плавни и неусетни, че подсъзнанието ни дори да не ги забележи!

В книгата си "Силата на малките крачки" давам това решение и сега ще го споделя набързо с вас в съкратен вариант.

Вместо да си поставяме големи, нереалистични цели, е по-добре да си поставим малки, постижими такива, които да не ни се струват заплашителни. Трябва да предприемаме толкова малки крачки всеки ден, че да е невъзможно да си намираме оправдания. Реакцията ни трябва да е: "Само това ли?".

Ето няколко примера:

- Вместо да четем по 20 страници, нека си поставим за цел да четем по 2 на ден.

- Вместо да тренираме по 60 минути, нека си поставим за цел да тренираме по 5 минути всеки ден

- Вместо да пием по 2-3 литра вода на ден, нека си поставим за цел просто да пием по една чаша сутрин, след като се събудим.

Може би се питате какъв е смисълът да си поставяме такива малки цели? Как това би ни помогнало да напредваме?

Истината е, че когато си поставим толкова малки цели, така постигаме нещо много важно – спираме да се страхуваме от това да започнем. Много по-лесно е да стартираме една 5-минутна тренировка, отколкото 60-минутна такава.

В първия случай възприетата трудност на задачата е много по-ниска и подсъзнанието ни не ни спира да я започнем. Казваме си с насмешка: "Всеки може да прочете 2 страници дори и в най-натоварения ден. Това е смешно. Естествено че мога да го направя!" – и просто го правим. А в другия случай си поставяме голяма цел, но се проваляме...

Кое в крайна сметка е по-важното: да имаме голяма, амбициозна цел и да не правим нищо, защото се страхуваме от нея, или да имаме смешна, дори жалка по-размер цел, но да успяваме да я постигаме всеки ден без изключение?