Как потискате изблиците да крещите и наказвате, как успокоявате опънатите си нерви и релаксирате в Онази възраст, когато тръшкането и негативизма на детето стават неудържими?
Докато си повтаряте "и това ще мине", трупате гняв, а младите майки, които не могат да мръднат дори за няколко часа, защото кърмят или по друга причина, се превръщат в кълбо от нерви. Постигането на хармония и баланс се оказва изключително трудна работа.
„Отвратително е, но не мога да не призная – понякога не издържам на тръшканията и го нашамарвам. После се мразя, но… после.“
„Чувствам се като подивяла, невротичка и това определено няма нищо общо със семейното и майчинско щастие, което си представях само допреди една година.“
„Ходя на терапевт, осъзнах, че ако не си излея душата пред някого, има опасност просто да гръмна от напрежение. По време на терапията нещата са наред, но когато изляза от кабинета му, напрежението отново ме залива. Осъзнах, че да се науча на хладнокръвие зависи от самата мен.“
„Винаги съм била някак си над нещата, уравновесена, спокойна, но това сега не съм аз. Копнея да си върна спокойствието и философския поглед и търпение. Опитвам с почивки, с йога, но не се получава – никога няма да бъда същия човек…”
Повечето от запитаните майки на бебета и малки деца в анкетата на rambler.ru уверяват, че макар да обичат безкрайно своите синове и дъщери, понякога откачат заради нескончаемите си майчински задължения и споделят своите рецепти за стопяване на раздразнението:
