Как да разпознаем и да се справим с емоционалното насилие

07 ноември 2019 г., 15:22
422

Снимка: B-D-S Piotr Marcinski / Shutterstock

Чувствате се обидени и наранени. Чувствате, че колкото и да се стараете, никога не е достатъчно. Постоянно внимавате какво казвате или правите. Ако изброеното описва вашата връзка, най-вероятно сте подложени на емоционално насилие. Една връзка е насилническа в емоционално отношение, когато в нея е налице системна употреба на обидни думи и тормоз, които подронват самочувствието на засегнатия и подкопават душевното му здраве. Психическият тормоз или емоционалното насилие, макар най-често срещано в интимни и брачни връзки, може да се наблюдава и във всякакви други отношения, включително приятелски, семейни и колегиални.

Емоционалното насилие е една от най-трудните за разпознаване форми на насилие. То може да бъде прикрито и подмолно или открито и манипулативно. Във всеки случай подкопава самочувствието на жертвата и тя започва да се съмнява в своята преценка и действителност.

Целта зад емоционалното насилие е постигане на контрол върху жертвата, като бъде компрометирана, изолирана и заглушена.

Накрая жертвата се чувства в безизходица. Тя често е прекалено наранена, че да продължава да търпи отношенията, но същевременно се страхува да ги напусне. Затова цикълът се повтаря, докато не се направи нещо по въпроса.

Как се отразява емоционалното насилие

Когато емоционалното насилие е тежко и продължително, жертвата може да изгуби представа за себе си, без по тялото ѝ да има дори една драскотина. Раните са невидими за другите, скрити зад неувереността, чувство за малоценност и себеомразата, които чувства жертвата. Всъщност, много жертви казват, че белезите от емоционално насилие са много по-дълбоки и зарастват много по-бавно, отколкото тези от физическо.

С времето обвиненията, словесното насилие, обидите, критиката и „затъмняването“ (gaslighting) подкопават представата, която има за себе си жертвата, до такава степен, че да не може да погледне на себе си реалистично. Впоследствие жертвата започва да се съгласява с насилника и става самокритична. Когато това се случи, повечето жертви остават в капана на насилническите отношения, защото вярват, че никога няма да бъдат достатъчно добри за някой друг.

Емоционалното насилие може да засегне дори приятелствата, защото емоционално тормозените хора често се притесняват от това как другите всъщност гледат на тях и дали наистина ги харесват. В крайна сметка жертвите се отдръпват от приятелствата и се изолират, убедени, че никой не ги харесва. Нещо повече, емоционалното насилие може да доведе до редица проблеми със здравето - като се започне от депресия и безпокойство и се стигне до стомашни язви, сърцебиене, хранителни разстройства и безсъние.

Как да разпознаете признаците на емоционално насилие?

Когато разглеждате връзката си помнете, че емоционалното насилие често е прикрито. Това го прави много трудно за разпознаване.

Ако се затруднявате да определите дали връзката ви е насилническа, спрете и помислете как взаимодействието с вашия партньор, приятел или член от семейството ви карат да се чувствате. Ако се чувствате наранени, фрустрирани, объркани, неразбрани, депресирани, неспокойни или безполезни всеки път когато взаимодействате, има голяма вероятност връзката ви да е емоционално насилническа.

Ето и някои признаци, че връзката ви може да е такава. Помнете, че дори партньорът ви да прави само част от тези неща, това не прави връзката по-малко емоционално насилническа.

Не се заблуждавайте, като го оневинявате и си казвате, че всъщност не е толкова зле. Помнете, всеки заслужава към него да се отнасят добре и с уважение.

Емоционалните насилници имат нереалистични очаквания. Някои примери:

  • Изискват от вас неизпълними неща.
  • Очакват нуждите им да са ваш приоритет.
  • Искат да прекарвате цялото си време заедно.
  • Винаги са недоволни, без значение колко се стараете.
  • Критикуват ви че, не изпълнявате задачите съгласно техните стандарти.
  • Очакват да споделяте мнението им (нямате право да имате различно мнение)
  • Когато обсъждате нещо, което ви е разстроило, изискват да споменавате точните имена и дати (ако не можете, неглижират случката сякаш никога не се е случила).

Емоционалните насилници пренебрегват преценката ви. Някои примери:

  • Омаловажават, отхвърлят или изкривяват преценката или вашата истина за нещата.
  • Отхвърлят чувствата ви като се опитват да диктуват как трябва да се чувствате.
  • Изискват от вас постоянно да се обяснявате как се чувствате.
  • Обвиняват ви, че сте „прекалено чувствителни“, „прекалено емоционални“ или „луди“.
  • Не приемат на сериозно мнението или идеите ви.
  • Отхвърлят молбите, желанията и нуждите ви като нелепи или незаслужени.
  • С изрази като „изкарваш нещата по-сериозни отколкото са“ или „преувеличаваш“, постоянно намекват, че вашите преценки са погрешни, или че не може да ви се вярва.
  • Обвиняват ви че сте егоисти, материалисти или че постоянно трябва да ви се угажда, всеки път когато имате искане или изразите нужда (очаква се да нямате такива).

Емоционалните насилници създават хаос. Някои примери:

  • Започват спор заради самото спорене.
  • Правят объркващи и противоречиви изказвания (наричано още „влудяване“)
  • Имат резки промени в настроението или внезапни емоционални изблици.
  • Заяждат се за дреболии по отношение на облеклото, прическата, работата ви и други.
  • Държат се толкова непостоянно и непредсказуемо, че постоянно внимавате какво казвате или правите.

Емоционалните насилници използват емоционален шантаж. Някои примери:

  • Манипулират ви и ви контролират като ви карат да се чувствате виновни.
  • Унижават ви публично и насаме.
  • Използват страховете, ценностите, съчувствието ви или други горещи бутони, за да контролират вас или ситуацията.
  • Преувеличават или изтъкват недостатъците ви за да отклонят вниманието от себе си, или да избегнат поемането на отговорност за лошите си решения или грешките си.
  • Отричат че дадено събитие се е случило или лъжат за него.
  • Наказват ви като ви лишават от близостта си.

Емоционалните насилници се държат надменно и сякаш всичко им се полага. Някои примери:

  • Държат се с вас като с по-низш.
  • Обвиняват ви за грешките и недостатъците си.
  • Поставят под съмнение всичко казано от вас и опитват да докажат, че грешите.
  • Шегуват се за ваша сметка.
  • Казват ви че мненията, идеите, ценностите и мислите ви са глупави, нелогични или „нямат смисъл“.
  • Говорят ви или се държат снизходително.
  • Използват сарказъм когато говорят с вас.
  • Държат се сякаш са по-умни, винаги прави и знаят кое е най-доброто.

Емоционалните насилници се опитват да ви изолират и контролират. Някои примери:

  • Контролират с кого се виждате или прекарвате времето си, включително времето прекарано с приятелите и семейството.
  • Проверяват телефонните ви обаждания, съобщенията, профила в социалните мрежи и имейла ви.
  • Обвиняват ви в изневяра и ревност.
  • Взимат или крият ключовете от колата
  • Държат през цялото време да знаят къде сте или използват GPS за да следят всяко ваше движение.
  • Отнасят се с вас като със своя собственост.
  • Критикуват или се присмиват на приятелите, семейството или колегите ви.
  • Наричат ревността и завистта си любов, под претекст на която ви забраняват да се виждате с други.
  • Принуждават ви да прекарвате цялото си време заедно.
  • Контролират финансите.

Седем начина да се справите с емоционалното насилие

Първа стъпка за справяне с такива отношения е да приемете, че това се случва. Ако сте успели да разпознаете някакви признаци за емоционално насилие във връзката си, най-важното е преди всичко да признаете този факт. Бъдете честни за това което преживявате, това ще позволи постепенно да възвърнете контрола над живота си. Ето седем стратегии в това отношение, които може да започнете да прилагате още днес.

Направете душевното и физическото си здраве приоритет. Спрете да се опитвате да угодите на човека, който ви тормози. Погрижете се за нуждите си. Направете нещо, което ще ви помогне да мислите положително и ще ви утвърди като личност. Уверете се, че си почивате достатъчно и се храните здравословно. Тези прости стъпки в грижата за себе си могат да ви помогнат изключително много в опита ви да се справяте с всекидневния стрес от емоционалното насилие.

Поставете граници пред насилника. Твърдо заявете на насилника, че повече не може да ви повишава тон, да ви нарича с прякори, да ви обижда, да се държи грубо и т.н. После му кажете какво ще последва, ако все пак реши да се държи така. Например, кажете му, че ако ви обижда или ви нарича с прякори разговорът приключва и вие ще напуснете стаята. Важно е да се придържате към поставените от вас граници. Не поставяйте граници, които нямате намерение да отстоявате.

Престанете да се самообвинявате. Ако сте били в емоционално насилническа връзка за какъвто и да било период от време, може би вярвате че има нещо много нередно с вас. Защо иначе някой, който казва, че ви обича, ще се държи така? Но проблемът не е във вас. Насилието е избор. Затова престанете да търсите вина у себе си за нещо, което не зависи от вас.

Осъзнайте, че не можете да „поправите“ насилника. Колкото и да се стараете, никога няма да промените емоционалния насилник като правите или бъдете това, което той иска. Насилникът избира да се държи насилнически. Напомняйте си, че действията му не зависят от вас. Единственото което можете да поправите или контролирате е вашата своята реакция.

Не обръщайте внимание на насилника. С други думи, ако насилникът се опита да започне спор с вас, започне да ви обижда, да изисква нещо от вас или прояви ревнива ярост, не се опитвайте да се оправдавате, да го успокоявате или да се извинявате за неща, които сте или не сте направили. Ако е възможно просто напуснете ситуацията. Ако им обърнете внимание това ще доведе само до още тормоз и главоболия. Без значение колко упорито опитвате, никога няма да сте достатъчно добри в техните очи.

Обградете се с хора които ви подкрепят. Престанете да мълчите за тормоза на който сте подложени. Бъдете колкото се може повече време далеч от насилника и прекарвайте време с хора които ви обичат и подкрепят. Това обкръжение от зрели и верни приятели ще ви помогне да се почувствате по-малко самотни и изолирани. Освен това ще ви осигурят морална подкрепа и ще ви помогнат да погледнете по-обективно на нещата.

Изгответе си точен план. Ако партньорът, приятелят или член от семейството ви няма намерение да промени или да поработи върху поведението си, не можете завинаги да стоите в насилнически връзка. С времето ще се отрази както на душевното, така и на физическото ви здраве. В зависимост от ситуацията в която се намирате, може да се наложи да предприемете стъпки за прекратяване на зваимоотношенията. Всяка ситуация е различна. Затова е най-добре да обсъдите мислите и идеите си по въпроса с доверен приятел, член на семейството или консултант.

Превод: Денис Хаджиев

Източник: www.verywellmind.com

Коментари