И най-вече ми се искаше да намеря начин да му помогна да приема по-леко пораженията. Защото тепърва му предстоеше да губи разни битки.

Играем на много настолни игри от типа на „Не се сърди, човече“. Целта е освен да се забавлява, да брои, да смята и да се упражнява. И още първия път, когато спечели, му обясних: "Да, ти си пръв, но аз загубих. Сега да плача ли? Да се сърдя ли? Нали играта е: „Не се сърди,човече“ - един печели, а другият – губи".

Вместо съчувствие (както ви обещават психолозите), той изпадна в дива радост. И така няколко пъти.

Ако мислите, че има ефект, защото възпитателният подход е препоръчан от психолози за справяне с подобна ситуация, грешите. Надявах се с времето и с повторенията да постигнем промяна.

Всеки път обяснявам, че за да си пръв, трябват упражнения, постоянство. Че веднъж си на трето място, веднъж на второ, а понякога и победител. Ама, ако се упражняваш. И докато философствах, заровете провалиха обясненията ми. Боби хвърли така нужните му 2 и 1 и завърши пръв играта. Победи.

Продължава на страницата на Новите родители