Дори човек да е мотивиран да прави нещо – когато това се награждава (с пари, или в нашия случай – със сладкиши например), постепенно се изгражда разбирането, че това се прави не с цел вътрешно удовлетворение, а с цел получаване на награда. В психологията има термин за това: ефект на свръх оправданието.

Така че ако даваме на децата си сладкиши като награда всеки път щом си изядат полезната храна – те ще се научат, че това води до награда. И постепенно стойността на сладкиша в тяхното съзнание ще расте, докато стойността на храната, която трябва да изядат, за да стигнат до него, ще намалява. А това е предпоставка за хранителни разстройства (по-конкретно преяждане) и проблеми с теглото в последствие.

Съвет 4: Направи здравословната храна лесно достъпна удома!

Друг интересен феномен при хората е т.нар. ни „вътрешно меню“. Или типа храна, около която гравитираме и ни се преияжда, защото постоянно сме заобиколени от външни дразнители, подтикващи към нея. Разбирай рекламни материали, заведения за бързо хранене, ресторанти, аромати, различни хранителни магазини и т.н. До голяма степен това, което ни обгражда, определя и това какво ядем, ако не мислим съзнателно за избора си.

Това знание е полезно и в случая с децата – ако са заобиколени от здравословна, питателна храна вкъщи, ако разполагат с готово приготвена такава за училище и има между какво да избират, когато отворят хладилника (спомни си Съвет 1) – е доказано много по-вероятно да избират такъв вид храна по-често, дори и когато са сами вкъщи, навън с приятели или в друга обстановка, в която нямаме контрол над това, с какво се хранят.

С други думи – трябва да изградим подходящата среда около тях, която да ги подтикне към вземането на правилни решения и без нашата конкретна намеса. А и съм сигурен, че това не важи само за храната.

Съвет 5: Постарай се да e вкусно и дa изглежда добре!

Когато на човек му е вкусно и приятно да консумира определена храна, той я консумира по-често и с удоволствие. Децата не са изключение. Ако им сервираме чиния с прост безвкусно сварен ориз и сухо изпечено месо, едва ли ще останат очаровани от този вид храна, когато в същото време отвсякъде са заобиколени от реклами и заведения за вкусна, бърза преработена храна, която – изненада, не е здравословна.

Вместо това – трябва да обръщаме повече внимание на храната, която приготвяме вкъщи, да се стараем да е вкусна, добре приготвена, овкусена с богати на аромати и вкусове подправки, поднесена в приятен вид… Целта на всичко това е да засили сетивата – да мирише добре, да изглежда апетитно и да е вкусно. За да се хареса както на нас, така и на децата ни и да стане предпочитан избор пред по-лесно достъпните за покупка и приготвяне, но по-вредни или неприятни на вкус храни.

В заключение…

Децата са любопитни, силно адаптивни и умни малки хора и не трябва да подценяваме тези им качества. Не трябва да бъдат принуждавани и задължавани да следват определени разбирания сляпо, просто защото така трябва. Напротив – трябва да им се даде положителен пример, да се подтикнат внимателно в правилната посока и да им се обясни простичко, но ясно, защо е добре да псотъпят така.

Сигурен съм, че ще сме на едно мнение ако кажа, че този подход ще сработи добре не само за избора на здравословна храна, но и за много други важни избори, които трябва да направят впоследствие в живота си.

Автор: Страхил Иванов