За всяко семейство материалното благополучие има различно измерение.
Липсата на пари в детството за важни и необходими неща почти винаги оставя белег върху душата.  И, ако майката с тъга си спомня как като малка е имала един единствен чифт ботушки, е много вероятно да купи на дъщеря с и няколко чифта, без това да е необходимо.

Ако таткото в детството си не е получил дълго мечтаните кънки, много е възможно синът му да ги получи, и без дори да моли затова. С покупките възрастните пробват да  заличат комплекси, които те са получили, заради недоимък.

Много е вероятно обаче парите да не достигат и да се стигне до такава ситуация, в която трябва да се разходват пестеливо и разумно.
Как да обяснят липсата на пари за вещи, които не са от първа необходимост?

И то така, че да не насадят в детето комплекси и да успеят да го държат на страна от определението „нашето семейство е бедно“ ? Защото то не е от полза. Насоките дават Полина Смирнова и Олга Цаплина от Института по педагогика, психология и образование.

Възрастните добре разбират, че парите не са само възможност да се купят необходими за живота вещи, но също така осигуряват комфорт, уважение, безопасност, висока самооценка и още, и още ...
Детето възприема естествено социалния статус на семейството и си мисли, че всички хора живеят така. Когато порасне и тръгне на градина и по-късно и на училище постепенно осъзнава, че семейството му не като това на неговите връстници. Тогава различията във финансовите възможности стават очевидни и детето започва да пита.

Ако още не е тръгнало на училище, как да откажем определена покупка

В тази възраст то още не прави връзка „пари – вещи“. И няма понятие какво е това „много-малко“ пари, затова обяснението, че нямате достатъчно, трябва да кратко и максимално понятно.
Ако обаче родителите не се аргументират, а просто кажат „Няма да купя, защото аз казвам така“ , „Ще купим следващ път“, или „На теб тази вещ не ти е нужна“, детето може да не разбере, защо постоянно му отказват и да приеме отказа като неуважение към собствената си личност.

Може да си помисли, че родителите му не го обичат достатъчно, че го наказват за едно или друго или, че остават равнодушни към желанията му.
Говорете и обяснете, че парите в семейството не достигат и са малко.

Детето трябва да знае, че мама и татко не могат да купят дадена вещ, не защото то не заслужава, а защото за нея няма пари.
И е естествено детето да продължи да пита и да зададе въпроса: „А, защо ние нямаме пари?“

ГРЕШНО. Не давайте обяснения от сорта на: „Нашето семейство е бедно!“ или „Защото майка и татко не печелят достатъчно“.

ПРАВИЛНО. По-добре е да му кажете, че в този момент парите са нужни за нещо важно за семейството, което има значение за всички.
Примерно – за ремонт на къщата, или за лекарства за дядо - в зависимост от конкретната ситуация.

Не е добре да сравнявате финансовото състояние на вашето семейство с това на по-бедни от вас. Защото това може да оформи грешна представа в детето за света, да му създаде чувство на превъзходство или на малоценност.

Още по-малко обяснявайте, че в нашата страна охолно и богато живеят само крадците и мошениците.