Как да говорим с детето: 5 златни правила
Детето е достатъчно голямо, за да знае, че храна не се хвърля по пода, че пюрето не се размазва по покривката, нито по масата ...
Но въпреки това ви поглежда хитричко, и след това пуска бисквитката на земята.
Как да се оправяме с подобни ситуации? Ето съветите на психолог пред woman.rambler.ru.
1. Когато говорите с детето си помагайте с мимика и интонация
„Не бива“ и "Не" е важно да произнесем с точната интонация и мимика, която недвусмислено да изрази нашето неодобрение.
Още от най-ранна възраст хлапето се ориентира безпогрешно в реакциите на родителите и различава сигналите на „може“ и „не бива“. Това му помага да разбере как е устроен светът и какви правила действат в него.
Много от това, което детето прави (разхвърля играчките си, копае в земята, рисува по всяка удобна и достъпна повърхност ), е естествено и не се налага да се намесвате. Изричайте забрани само в краен случай.
Не ограничавайте естествения му интерес към околния свят. Защото може да попречите на развитието на детето.
Не го обсипвайте с много забрани - „не прави“, „не пипай“, не хвърляй“... и още, и още. С тях ще обезсилите значението на думата „не“ и забраните ще престанат да действат.
2. Забранявайте само това, което наистина налага забрана
Отново използвайте степени – от меко превключване от една дейност в друга и преместване на вниманието, до наказание.
Родителите трябва да подбират точните думи за всяка ситуация.
Ако например детето страшно се забавлява като развива рулото с тоалетна хартия, а вие въобще не сте щастлива от това занимание, му предложете да си играете на криеница и проблемът ще се реши от самосебе си.
Ако обаче то налага с лопатката друго дете по главата, трябва да се намесите и недвусмислено да му покажете, че това поведение е недопустимо.
3 . Възпитавайте в съчувствие и емпатия