Как братята и сестрите си влияят един на друг

05 януари 2019 г., 19:03
10009

Снимка: Elzbieta Sekowska / Shutterstock

Едно отскачане на тенис топка беше достатъчно, за да ме направи по-добър брат, и, както се оказа после, по-добър човек. Топката отскочи преди много години, по времето когато бях в четвърти клас, а по-малкият ми брат Брус – във втори. С Брус си бяхме вкъщи и си играехме на нашето си изобретение, включващо изстрелването на тенис топка от стената на мазето. В един момент, когато Брус беше наред, се обърнах на другата страна и когато погледнах пак, видях в очите му вина. За част от секундата се разигра безмълвен разговор.

Излъгах, каза той, без да казва нищо. Пропуснах и се надявах, че няма да забележиш.

Знам.

Малко ме е срам.

И мен малко ме е срам заради теб.

Сърдиш ли се?

Мне, не е кой знае какво. Хайде да играем.

Това беше цялата работа, само дето не беше. Единственото, което не си разменихме в онзи момент, но си казвахме с истински думи много пъти през следващите години, беше колко невероятно е цялото преживяване, как в един тих, кратък момент бяхме споделили разбиране, емпатия, разкаяние, прошка, чувство за мярка и някакво странно, интимно надзъртане в съзнанието на всеки един от нас. Братската динамика по време на играта в този момент не само подобри връзката помежду ни, но и всички останали връзки, които щяхме да имаме по-късно в живота си, когато подобен вид състрадателно четене на мислите щеше да ни е от голяма полза.

Връзката между братя и сестри, за всички нас, е постоянна и всепоглъщаща. Братята и сестрите ни ни учат на другарство и битки, на лоялност и съперничество, кога да се защитим и кога да си траем, как да споделяме тайни и как да ги нарушаваме. Учим за егоизма и себеотдаването, за менторството и слушането – всички умения, без които започваме живота си, и които е по-добре да придобием, ако искаме да функционираме в големия свят навън.

Чрез всичко това създаваме връзка с братята и сестрите си, каквато няма да имаме с никой друг. Родителите ни ни изоставят прекалено рано, партньорите и децата идват прекалено късно. Братята и сестрите са единствените, които познаваме и които са с нас през цялото време.

Социализирането между братя и сестри започва рано и има най-силното си изражение в това, което може да бъде наречено свободна от война зона, иначе казано – мястото за игра. Родителите не преувеличават, като казват, че децата им се карат постоянно. Наистина е така. Проучване на Университета на Торонто доказа, че във възрастовата група 2-4 братята и сестрите влизат средно в 6,3 караници на всеки час или по една на всеки 9,5 минути.

Във възрастта 3-7 става по-добре, но само малко, с 2,5 конфликта за 45 минути игра или по 3,5 кавги на час. За целите на изследването конфликтът не е дефиниран като някакво единично блъскане, подигравка или удар по братското рамо. Става въпрос за три последователни прояви на враждебност – провокация, реакция и отговор на реакцията. Излиза, че братята и сестрите са нон-стоп във война.

Повечето от тези скандали включват някаква собственост – семейното престъпление, в което си играеш, пипаш или дори гледаш нечии чужди неща. „Открихме, че за 95% от по-малките и за 93% от по-големите деца отнемането на вещ е най-големият проблем в отношенията им”, разказа ми психологът Катрин Селмън от Университет Редландс за книгата ми „Братският ефект” от 2011-а. „Това е изключително важна част от развитието на идентичността – идеята, че „каквото си е мое, си е мое, а каквото си е твое, си е твое.”

Но собствеността със сигурност не е единствената причина за войната. Дума накриво, злобна шега, прекрачване на невидимата линия, която разделя територията ти на масата от тази на по-голямата ти сестра, винаги може да са виновници за започването на вражески огън.

Вижте цeлия текст на Новите родители - едно място, посветено на децата, майките и бащите. В него ще откриете полезна и любопитна информация за възпитанието, образованието, храненето, здравето и всичко, свързано с детето.

Ключови думи:
Коментари