В живота бързаме да се разграничим един от друг – по материално положение, по обществено положение, по придобивки, по интелект, по интереси, по всичко.
Не изслушваме другия, не обичаме някой да не е съгласен с нас. Харесваме да имаме трибуна, от която да излагаме своята позиция, но без да взимаме под внимание чуждата.
Обичаме да сме прави.
Рядко се поставяме на мястото на другия.
Сякаш винаги има какво да делим. Много по-лесно е да се обидим, да се нараним взаимно, вместо да замълчим и да пощадим другия.
Готови сме да се нахвърли един срещу друг. Не обичаме да ни се противоречи. Не харесваме чуждото мнение. Не признаваме чуждия опит. Държим да сме прави.
В спор влизаме с агресия и гняв, а не с търпение и желание да чуем чуждата гледна точка.
Не е важно да се роди истината в спора, важно е единствено да спечели спора. На всяка цена.
Много по-лесно е да живеем в разбирателство, но избираме да сме винаги контра и в опозиция.
Забравяме, че на онзи свят нищо няма да вземем. Крайната точка е една и съща и с всеки следващ ден се приближаваме все повече до нея.
Животът ни разделя много по-често и много по-категорично, отколкото смъртта.
