Никой от нас не е без грях. Всеки си има своите трески за дялане, всички имаме преживявания, които са породили различни страхове в душата ни. Не се самозалъгвайте, че сте постигнали нещо сами. Всеки човек, който сме срещнали в живота си, ни е научил на нещо, отразил е своите собствени преживявания върху нас – някои от тях са радостни, но други – болезнени. Ако погледнем реалистично на „лошите преживявания“, ще разберем, че реално имаме нужда от тях. Защо? За да пречистим телата си например. С други думи всяко преживяване има своята стойност.

Хората, с които работя, споделят с мен най-различни интимни неща. Те искат да поговорят, да намерят подкрепа или съвет. Но може да се проследи една основна закономерност: всички те се страхуват от нещо. Някои се страхуват да не изгубят близките си, други се побъркват от мисълта за самотата, трети искат деца, а четвърти са в постоянно търсене на пари. И за всеки от тях тези проблеми се превръщат в отправна точка. Те свеждат света си до една цел - да решат конкретен проблем. Важно е обаче да можем да се наслаждаваме на живота, а не постоянно да го усложняваме. В драмата има малко радост и по-често искаме да бъдем участници в трагедията, отколкото да бъдем реалистични комедианти.

Фьодор Михайлович Достоевски е казал: "Има три неща, от които повечето хора се страхуват: да се доверят, да кажат истината и да бъдат себе си." И доколкото разбирам, тогава той е извел идеалните компоненти на страха на съвременното общество.

1. Страхуваме се да се доверяваме на хората.

Имаме дълъг път зад гърба си, който е богат на предателства, изневери и разочарования. Животът ни е дал добри уроци, лесно достъпни, но трудни за излекуване. Да се доверяваме на хората става все по-трудно, но и волята за това се убива с всяка изминала година. С напредването на възрастта хората се превръщат в отворена книга за нас и често предусещаме намеренията им. С такъв опит и знания очевидно става по-трудно да се живее, но това ни учи на главното - на мъдрост.

Душата ни има едно невероятно свойство - да лекува. Не бива да се затваряме в себе си от хората, имаме нужда само от едно - да обичаме и да бъдем обичани, така че нека позволим на света да ни опознае. Нека не се страхуваме да се отваряме към непознати, защото утре онзи, който довчера е бил просто поредният непознат, може да се окаже вашата сродна душа.

2. Страхуваме се да кажем истината.

Всеки помни от детството си, че малката лъжа се превръща за отрицателно време в голяма. Всяка измама носи проблеми и последствия. Рядко казваме "цялата" истина, защото знаем със сигурност, че тя може да се окаже пречка за щастливо бъдеще. Истината винаги ни кара да изберем заобиколен път, по-лесно е да украсим, да подминем, отколкото да се чувстваме неудобно през първите 5 минути.

Научете се да казвате истината във всяка ситуация, не лъжете, по-добре е да мълчите, отколкото да обещавате повече, отколкото можете да направите. Опитайте се да се превърнете в онзи човек, на когото не случайно се доверяват.

3. Страхуваме се да бъдем себе си.

Светът ни е научил да играем роля - ежедневно и безупречно. Не можем да си позволим да бъдем себе си пред цялото ни обкръжение. Маските са се превърнали в наш основен аксесоар. Борбата за място под слънцето се е превърнала в основна грижа на всеки. "Да бъдеш себе си" е тенденция, но малцина могат да си я позволят. Намираме се в границите на общественото мнение, а борбата с него не е нещо, за което всеки има сили. Престанахме да ценим своята "уникалност" и предпочитаме да се слеем с тълпата. Ние сме уникални сами по себе си, но за другите сме типични.

Разберете какво точно искате. Направете крачка към желанията си. Позволете си да се отпуснете сред другите и да живеете. Живейте винаги и навсякъде. Не мислете за това какво ще си помисли случайният минувач, поемете глътка въздух и направете това, което винаги сте искали да направите, но винаги сте се страхували. Покажете на света лицето си и той ще отвори своята врата за вас.

Марина Познякова / cluber.com.ua