Без значение към коя страна клонят, екстремистите често са опасни. Радикалните фанатици на различни политически или религиозни теми обикновено прибягват до насилие, за да прокарат посланието си. Заради тях през годините множество хора са загубили своя живот. Важно е да съумеем да спрем насилието, породено от екстремистите, но как учените могат да идентифицират кой потенциално би могъл да прибегне до подобно поведение?

Изследователи от Кеймбриджкия университет смятат, че са открили отговора. Те установяват, че много екстремисти се справят еднакво (лошо) при по-сложни умствени задачи. Техните открития подсказват, че когнитивните тестове могат да ни посочат кои хора са изложени на по-висок риск от радикализация. Изследването е публикувано в Philosophical Transactions of the Royal Society B. 

За да достигнат до тези заключения, специалистите подканват 334 американци да направят най-различни когнитивни и личности тестове. Предишни научни трудове са разглеждали връзката между екстремизма и умствената способност, но никога в такива детайли. При сегашното изследване са били използвани 37 когнитивни задачи и 22 личности проучвания.

Личностните проучвания дават сведения за убежденията и личностните характеристики на участниците като например догматизъм (сляпото вярване и подчинение на определени догми, което отхвърля творческото мислене) и консерватизъм. Същевременно когнитивните задачи имат за цел да определят умствените способности посредством предизвикателства, които обикновено бихте срещали в игрите за тренинг на мозъка.

След като анализират данните, учените откриват някои доста интересни връзки. Хората, които имат политически, религиозни, националистически и догматични убеждения, споделят едни и същи психологически характеристики, което подсказва, че успехът им на когнитивните задачи вероятно е пряко свързан с техните идеологии. По-специално, по-крайните консерватори и националисти изглежда са далеч по-предпазливи по отношение на своя подход и имат редуцирана способност за обработване на стратегическа информация. А това ги прави по-неспособни при решаването на по-сложни умствени задачи. По-догматичните участници пък са по-импулсивни. Те си набавят доказателствата много по-бавно, което потенциално би могло да обясни защо често отказват категорично да променят своите идеологии.

Представителите на тези групи, които са били радикализирани до такава степен, че да одобряват насилието в различни ситуации, се справят по-зле на различни умствени задачи. Те действат импулсивно, а не стратегически и имат по-слаба работеща памет.

Откритията подсказват, че хората със сходни идеологии най-вероятно споделят сходни когнитивни и личностни характеристики (особено що се отнася до екстремистите). Все още не е ясно дали тези открития са резултат от гледните им точки или просто определени хора са предразположени към екстремизъм. Учените обаче ни показват как стратегиите за взимане на решения на ниско ниво най-вероятно водят до по-екстремни идеологии.

Ако случаят наистина е такъв, то за в бъдеще бихме могли да създадем профили от когнитивните резултати на хората, за да предскажем кои биха могли да се превърнат се екстремисти. Разбира се, за да се стигне дотук, ще бъдат необходими още множество проучвания по темата.

Източник: The Guardian