Етническата група Айта Магбукон, живееща на о-в Лузон във Филипините, притежава най-висок дял денисовски гени. Това е четвъртата документирана среща между денисовците и съвременните хора. Освен това откритието показва, че древните хора, които са живеели на островите из Югоизточна Азия, вероятно са наследници на денисовците и поне част от тях са се кръстосвали със съвременните хора.
Древните хора, като неандерталците и денисовците, са оформили човешкия геном посредством генетично примесване и са променили нашата имунна система и зъби. В действителност тези гени се срещат толкова често в съвременните хора, че съществува дебат дали въпросните архаични хора не би трябвало да се разглеждат като подгрупа на Homo Sapiens, а не като различен вид. От друга страна, Homo floresiensis (с прякор хобити) и наскоро откритите Homo luzonensis са наши доста по-далечни роднини - вероятно стотици хиляди години не са имали контакт с нас.
Неандерталските гени са широкоразпространени извън Африка, но приносът на денисовците към генома е концентриран в Югоизточна Азия и Австралия. Минали изследвания откриват, че генните разнообразия, наследени от денисовците, се срещат най-много сред планинските групи в Папуа Нова Гвинея и местните жители на Австралия (около 5 процента денисовска ДНК). Според нов научен труд обаче, публикуван в Current Biology, най-високият дял на хора с денисовско потекло има сред етническата група Айта Магбукон от Филипините (самоидентифицираща се като „негритоси“).
Смята се, че негритосите от Филипините са най-ранните хора, мигрирали в региона. Съществуват най-малко 30 подобни групи, 25 от които взимат участие в проучването. Изследователите откриват, че колкото по-високо е потеклото на негритоси, толкова по-голяма е връзката с денисовците.
Откритието е изнененадващо и значително, тъй като Айта Магбукон имат много по-голям контакт (и кръвосмешение) с останалата част от колкото планинските жители на Папуа Нова Гвинея, които доскоро живееха в изолация.
„Наскоро филипинските негритоси са се примесили с групи от Източна Азия с ниско денисовско потекло, което означава, че са омърсили своето“, казва д-р Максимилиан Ларена от университета в Упсала. Въпреки това етническата група Айта Магбукон има от до 30 до 40 процента повече денисовска ДНК, отколкото планинските жители на Папуа Нова Гвинея или местните жители на Австралия.
Някои други групи на о-в Лузон също надвишават нивата на денисовска ДНК на планинските жители на Папуа Нова Гвинея, но Айта Магбукон определено изпъкват над всички останали.
Научният труд подчертава, че във Филипинте не са открити вкаменелости от денисовци (нито пък на което и да е място, различно от Сибир и Тибет). Ние обаче не знаем почти нищо за потеклото на H. Luzonensis. Според авторите не е изключено двата вида да са генетично свързани и H. Luzonensis все още да са съществували на Лузон, когато съвременният човек е пристигнал.
Източник: IFLScience
