Феминизмът е идеология, вяра, убеждение, идея, че жените и мъжете трябва да имат напълно равни права, възможности - за професонална реализация например, за глас, за свободен избор - и уважение в обществото.
Някои си мислят, че феминизмът непременно отрича традиционните роли.
Това не е вярно. Не е вярно, че феминистките не са съгласни жената да стои вкъщи и да гледа децата. Става дума за друго и това е нуждата да се даде свобода на жените сами да избират житейския си път. Ако ги прави щастливи ролята на майка и домакиня - така да бъде. Ако обаче искат да учат, да работят, да напредват кариерно, ада имат правото да го направят.
Напомняме едно хубаво стихотворение на Елисавета Багряна - "Кукувица" - то разказва за избора на жената.
Багряна е известна с това, че въвежда една новаторска роля на жената в литературата, каквато е много нужна вече по това време. Това не означава, че тя се противопоставя на правото на жената да бъде майка, съпруга, домакиня. Тя защитава правото на жената да потърси щастие извън тези традиционни роли, без да бъде заклеймена остро от обществото. Самата Багряна знае какво означава това да се бориш за правот си на щастие, да живееш в дом, в който си потискан от съпруг, от векърва, от общественото мнение и чуждите очаквания, да криеш стиховете си под възглавницата, защото са смятани за глупост.
И тъй като самата тя е получавала неведнъж обвинения, че е феминистка, нека изясним това - ак феминизмът защитава правото на жената да търси щастие според личните си разбирания и личната си ценностна система, значи тогава да, сигурно е била феминистка.
А ето го и Багряниното стихотворение от 1923 година. В него поетесата разказва за личния си избор, определяйки себе си като кукувица - птица родоотстъпница. Същевременно обаче осъзнава и високата цена, която трябва да плати за това - присъдата на обществото и вероятно ориста да остане сама.
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
Божий свят ти станал, казваш, песен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Не веднъж ти рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
вкъщи край огнището да шетам...
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила нестрета. -
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора̀, задявки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припявки.
Моите очи се не наглеждат,
моите уши се не наслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситна, ненаживяна. -
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.
Автор на статията: Цветелина Велчева
