Много често хората асоциират "силните жени" с „мъжемразки, които по-скоро биха остарели с котките си, отколкото да се омъжат”.

Да, много независими жени се чувстват по-добре и са по-щастливи в собствената си компания, това не означава, ние, силните жени, не копнеем за любовта.

Смятам, че съм силна жена. Няколко пъти съм имала доста пълноценни връзки. В един момент обаче неминуемо ме завладява чувството, че отчаяно трябва да възвърна връзката със себе си. И тогава всичко приключваше.

Не съм намерила всички отговори, но мисля, че всичко се свеждаше до конфликта между желанието ми да намеря любовта и нежеланието ми да променя възгледите си или да направя компромис с ценностите си заради някой друг.  

Въпреки че не мога да говоря от името на всички силни жени, досегашният ми опит е леко... депресиращ. Всеки път изпадам във възторг, когато срещна мъж, който не просто е привлекателен, но и заслужава уважението ми заради няколко дребни случки – отваря вратата за другите, иска да преследва мечтите си, обажда се редовно на майка си и т.н.

И тогава правя грешката да построя цялата си представа за този човек само върху тези дребни прекрасни моменти. Привързвам се към него и чак тогава разбирам, че тези мили жестове са само незначителни детайли от целия му характер.

Мъжът, който миналата седмица си изля душата пред мен за това колко обича да се среща с нови хора, сега отказва да говори с непознати, докато сме на купон.

Знам, че хората не са перфектни, но ако не можеш да бъдеш равностоен партньор на една силна жена, защо се опитваш да се представяш като такъв?

Влюбването си е страшничко преживяване по принцип, но е наистина ужасяващо за жена, която осъзнава, че трябва да посвети времето си на друг човек, а накрая може да се окаже, че всичко е било напразно и той не го е заслужавал.

Вече сме възрастни, преминали сме етапа на срещите просто за развлечение. Нямаме нужда от някого, който няма да ни е равностоен и с който да загубим времето си.

Не е страшно да останеш сам.

Страшно е, когато останеш с грешния човек.

Автор: Емили Блекуд