Какво поддържа продуктивността на големите умове за дълги периоди от време? Това е въпрос, който гъделичкал любопитството на изследователката Вера Джон-Стайнър от край време. Ето защо тя решила да интервюира 70 души, смятани за живи гении на креативността. Освен това анализирала книгите на 50, останали завинаги в историята велики творци, включително Лев Толстой, Алберт Айнщайн и други. Обърнала задълбочено внимание на работните им навици.

Когато започнала проекта, тя си поставила за цел да създаде обобщен преглед на миговете на прозрение на истински ненадминатите умове. Дори планирала да озаглави проекта си „Скокът“, защото темата й щяла да бъде за онези гигантски проблясъци на вдъхновение, които довели до пробивните идеи. Но била в напълно погрешна посока.

„Еврика!“ моментите се оказали мит.

От цялото й изследване станало ясно, че не съществува миг на свръхвдъхновение, в който в ума да се появи напълно завършен отговор. Постиженията на гения се случват бавно и във времето. Добрите идеи се появяват в света капка по капка, след лоши стартове и груби планове.

Креативността започва с тетрадките, скиците и основните точки. Едва на по-късен етап се превръща в чиста, силна идея. Единствената обща характеристика, която всички творци споделяли, независимо дали били гениални художници, актьори или учени, била колко често те документирали и огласявали пред света ранните си мисли, неясни прозрения, наблюдения, фрази. Правили го в диалози, бързо изработени прототипи. Вместо да се появят на света с един голям скок, неповторимите продукти се развивали зигзагообразно. Създателите им били силно обвързани с тях и ги доизграждали отново и отново, наблюдавайки ги с погледа на външен човек. Това чувала Вера Джон-Стайнър отново и отново в интервютата си. Това чела в различните записки.

Алберт Айнщайн винаги казвал, че мисли в картини. „Думите не играят никаква роля в мисълта ми. Вместо това мисля в знаци и изображения, които мога да копирам и комбинирам“, посочвал гениалният учен.

Английската писателка Джесика Митфорд пък постоянно развивала диалог с разгръщащите се, написани от нея откъси. „Първото нещо, което правех сутрин, е да прочета наново това, което бях правила предишния ден, и да го пренапиша. Това дава на човек връзка към следващото, което трябва да стори“.

Художникът Бен Шан описвал креативността като „дълга, артистична битка между идеята и образа“.

Поетът Мейк Сартън казва „Поемата ни учи на нещо, докато я създаваме. Няма нищо лошо в преработката.“

Творчеството се оказало верижна реакция.

Дълъг процес.

Така е и в рекламата.

Какви са основните препоръки въз основа на всичко това?

- Спрете да очаквате прилив на вдъхновение и изработете завършен продукт.

- Записвайте всички свои идеи възможно по-скоро.

- Спрете да пренебрегвате полуготовите идеи.

- Не мислете, че първата ви идея е най-правилна.

- Дайте на проекта време.

- Борете се със собствените си идеи. Откъсвайте парчета. Комбинирайте. Обръщайте всички с главата надолу. Правете сблъсъци на опозициите. Разтърсете измисленото досега.

Из книгата „Зиг-Заг. Изненадващият път на креативността“.