Мария играе със своя 4-годишен син – редят заедно пъзел от дървени части. Синът ѝ се затруднява с намирането на правилното парче. Мария казва мило: „Нека ти помогна“. Той отказва и продължава да опитва сам. Майката забелязва, че той се разстройва, когато не успява. „Нека го поставя, където му е мястото, а ти следващото“. Той блъска ръката ѝ и продължава сам, но неуспешно. Ядосва се, хвърля кубчетата из стаята, разплаква се и започва да пищи...
Какво ще направите в тази ситуация? Ще развалите пъзела? Ще се скарате на детето? Ще излезете от стаята? Или ще съберете частите и ще започнете отново, като в хода на играта се опитате да помогнете на детето да разпознае и овладее емоциите си?
Ако не реагирате навреме, това ще се повтори и в детската градина, и в училище, и един ден - в работата на сина ви. Всяко едно несправяне ще предизвиква неконтролируема фрустрация, обяснява Виктория Бъчварова от Център за приобщаващо образование.
Какво са емоциите
Емоциите са израз на нашето психично състояние, провокирано от конкретна ситуация вън всекидневието ни.
Всяко човешко същество е в състояние да изпита т. нар. базови емоции и те са нещо абсолютно естествено за нас хората. Широко прието е, че базовите емоции са 6: щастлив, тъжен, ядосан, уплашен, изненадан, отвратен (Ekman, Friesen and Ellsworth).
Техният брой варира според различните теории. Голяма част от емоциите ни са комплексни, те обединяват други по-сложни емоции и състояния, които изпитваме. Всеки тип емоция, положителна или негативна, се съпровожда от определена физиологическа реакция и/или от определена мимика на лицето.
Изследвания, направени с хора в различни краища на света, показват, че изразяваме по идентичен начин повечето емоции. Наблюдават се минимални разлики, обусловени от културните различия.
Разбира се, преживяването на определена емоция е много субективно, тъй като се базира на паметта ни и на миналия ни опит. При един и същ стимул реакцията ни може да бъде напълно противоположна в сравнение с тази на друг човек в същата ситуация.
Бебетата също изпитват емоции, но все още не осъзнават смисъла им, тъй като им липсва натрупан опит.
Основната разликата между емоции и чувства е в тяхната продължителност. Чувството представлява устойчиво емоционално състояние, което показва нашето отношение към определен обект. Сложността на чувствата се изразява в това, че те включват в себе си широк спектър от положителни и отрицателни емоции.
За повечето от нас разпознаването на емоциите на човека отсреща е напълно автоматизиран процес и се случва на подсъзнателно ниво. За някои хора обаче, това се оказва изключително трудна задача.
