Да живеем живота, който се харесва на другите

Вероятно е напълно погрешно да се твърди, че такъв живот не си заслужава. Факт е,че той удовлетворява повечето хора. Те намират достатъчно сигурност, нагаждайки се към обществото и неговите правила, вършейки онова, което се изисква от тях. Сигурността обаче изчезва щом поредната им социална роля бъде отнета. Въпрос на време е да се нагодят към следващата роля, която ще им бъде определена от другите. Онова, което получават в замяна са компенсации. Ето и най-често срещаните от тях:

1. Възхищение от усърдието и успехите им.

2. Удобен живот, в който по-голямата част от отговорността е на другите.

3. Похвала и признателност за жертвите, които правят за другите.

Да водим живота, който искаме да живеем

Това преди всичко означава да разчитаме сами на себе си. Никой не познава по-добре от нас истинските ни потребности и никой не е по-заинтересуван от тяхното задоволяване.

Това би означавало да се занимаваме с онова, което ни харесва, а не с това, което се харесва на другите. В стремежът си да отговорим на собствените си желания, трябва да мобилизираме своя потенциал, най-доброто у нас.

След себе си това неминуемо ще доведе конфликти, нападки дори и от най-близките ни, които искат да ни употребяват за собствена изгода. Дори нашите родители очакват да следваме техните критерии и да живеем живота така като те го разбират.

Началниците ни настояват да следваме указанията им, дори това да ни коства повече работа, стрес и напрежение.

Дори пазарът очаква от нас да купуваме новите му продукти, които биха ни донесли повече престиж и позиция в обществото, но това естествено няма да струва евтино.

За да изградим защита и да продължаваме да живеем живота, който ние искаме, трябва да развием у себе си способност да утвърждаваме собствените си възгледи за живота.

Всеки е свободен да направи своя избор и да приеме последствията от него, но едно е сигурно и то е, че животът ни се предоставя само веднъж!