Едва ли някога ще съжаляваме за...
16. Фактът, че сме успели да овладеем нетърпението си.
17. Издръжливостта. Това, че не сме се отказали.
18. Решението да не позволим на някого да бъдем резервен вариант. Нежеланието да бъдем втора опция, докато той самият за себе си, или други хора за него, са приоритет.
19. Помощта, която сме оказали на други хора. Добрите дела. Добрите думи.
20. Зачитането на корените и произхода ни.
21. Благодарността за това, което имаме, докато го имаме.
22. Грижата за здравето.
23. Действията, с които слагаме край на годините на търсене на щастие извън себе си. Щастието е вътре в нас.
24. Осъзнаването на днешния момент. Присъствието в настоящата физическа реалност. Съпротивлението срещу десетките планове, които понякога ни заслепяват от случващото се наоколо и ни карат да живеем мислено в друга действителност.
25. Шансовете, които ни се дават.
26. Прекрачването на личните граници. Изненадите от собствените ни способности, когато сме пробягали километър повече от планираното, овладели сме умение, с което не сме предполагали, че ще можем да се сдобием.
27. Положителното говорене и мислене.
28. Признаването на грешките.
29. Поемането на отговорност, докато животът се променя.
30. Нежеланието да се търси утвърждение от другите и социално признание.
31. Впечатляването на правилните хора, за които често смятаме, че вече сме ги впечатлили.
32. Извеждането на мисълта над драмата, проблема и безполезните аргументи.
33. Прошката. Лекуването на гнева.
34. Успокояването. Осъзнаването, че не можем вечно да се тревожим за нещо. Лечението на душата.
35. Смелостта да се откажем да настояваме да се случи нещо, което явно не е писано, не е в контрола ни и не зависи от нас.
36. Решението да излезем от капана на потреблението и да спрем да харчим повечето, което изкарваме, за стоки и преживявания, които впечатляват другите.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.













