Един човек разказва как негова позната попада в ужасна катастрофа, слез която тя е осъдена да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка, с усещане за непрестанна болка и откраднати надежди.
И той изрича думите, които колкото и пъти да чувам, не спират да ме шокират – той ѝ казва, че трагедията е довела до положителни промени в живота ѝ. Думи, които не са нищо по-малко от емоционално и душевно насилие: „За всичко, което се случва, има причина.“
Той смята, че нещо е трябвало да се случи, за да помогне за нейното израстване. Но подобни глупости са опустошителни. И категорично неверни.
Това смята терапевтът Тим Лорънс. В статия, публикувана в сайта Upworthy, той споделя своя опит за скръбта, подкрепата и изцелението.
След всички години, в които съм работил като съветник на хора в тежки ситуации, това което ме впечатлява е колко устойчиви са тези клишета. И най-лошото е, че те ни пречат да направим единствето, което трябва да направим в ситуациите, в които животът ни се е преобърнал – да скърбим. Ето каква е истината: както казваше моя ментор, Мегън Девайн:
„Някои неща в живота не могат да се поправят. Могат само да се понесат.“
Скръбта е брутално болезнена. Тя не ни връхлита само, когато някой умре. Когато една връзка се разпадне, скърбим. Когато възможностите ни са разбити, скърбим. Когато заболеем тежко, отново скърбим.
Да загубиш дете не е нещо, което може да се оправи. Диагнозата нелечимо заболяване не е нещо, което може да се оправи. Тези неща може само да се понесат.
Нека бъде ясно: ако сте изправени пред трагедия и някой ви каже, че по някакъв начин тази трагедия е трябвало да се случи, за нея има причина, ще ви направи по-добри или, че ако поемете отговорност, това ще оправи нещата, имате пълното право да отстраните този човек от живота си.
Да, разрухата може да доведе до растеж, но често не е така. Често тя съсипва живота. И отчасти това е, защото бързаме да заменим мъката със съвети. С клишета.
Сега живея необикновен живот. Имах благодатните възможности да изградя за себе си неконвенционален живот. Но загубата само по себе си не ме е направила по-добър човек. В някои отношения, тя ме втвърди.
