Щастливият човек се познава по три признака – добротата към себе си и света, умението да се наслаждава на малките неща и енергията да се забавлява до припадък. В желанието си да бъдем щастливи и добри правим малки всекидневни усилия да се храним здравословно, да пазим Земята от собствения си боклук, да бъдем чисти и спретнати и да си доставяме тук-таме по някоя разпускаща радост за душата и тялото.

Както става винаги обаче, във всяка каца мед има и по една мъничка лъжичка катран, която все изпортва чистото удоволствие и чистата съвест. Така е и с полезните и приятни неща – знаете ли, че това, което минава за отговорно поведение и невинно удоволствие, всъщност има и тъмна страна? И че никога не можем да сме напълно сигурни до какво водят добрите намерения? За да се убедите, хвърлете един критичен поглед към по-грозното лице на хубавите неща в живота.

Рибата тон.

Малко неща са по-вкусни и здравословни от парче сочна, розова риба тон. Милиони диетолози, лекари и любители на здравословното хранене я слагат на едно от челните места във вечната класация на “добрите” храни. Тя бъка от висококачествени белтъчини и не съдържа почти никакви мазнини. В нея ще срещнете всички жизненоважни аминокиселини, необходими на тялото да се поддържа и да изгражда мускули. Дори рибата от консерва е заредена до пръсване със здравословни омега-3 мастни киселини, а те са полезни... ами почти за всичко. И все пак рибата тон е лоша. Защо ли?

В нея има много живак. Колкото по-прясна е – толкова повече отрова. До такава степен, че през март 2004 г. американската администрация за контрол на храните и лекарствата предупреди жените, които са бременни, кърмят или се опитват да заченат, да ограничат или направо да премахнат “полезната” риба от менюто си. Препоръчителните дози за останалите са 170 грама седмично за хората с тегло под 50 кг и 300 г за останалите.

И на още един фронт консумацията на риба тон – а и на всяка друга риба - предизвиква колебание. По-голямата част от морските създания, които украсяват трапезата ни, се ловят в естествената им, дива среда. И естествено, с нарастването на апетитите ни броят им в океаните намалява. Едно от най-стряскащите проучвания през последните години, проведено от международен екип морски биолози, показа, че ако хранителните ни навици се запазят, до 50 години в моретата няма да остане годна за ядене риба. “Използваме океана така, сякаш сме убедени, че все ще остане някой вид за експлоатация, след като сме очистили и последния екземпляр от любимите си породи”, заяви ръководителят на проучването Борис Уорм от канадския университет “Далхаузи”.

Тофу.

Още едно... хъм, лакомство, любимо на поколения вегетарианци и маниаци на тема здраве. Може и да не е много вкусно, но затова пък поддържа фигурата стройна, а старостта – далече. С него ще намалим вредния холестерол, ще снижим риска от рак на гърдата и ще се предпазим от неприятните ефекти при нетолерантност към лактоза. Пък и съвестта ни е чиста, след като ометем порция тофу вместо любимите на цял народ кюфтета. Но...

соята, от която се произвежда тофуто, блокира функцията на щитовидната жлеза при редовна и продължителна консумация. Фитичната киселина в нея спира действието на много полезни ензими и пречи на тялото ни да усвои белтъчините. Алуминият пък може да доведе до деменция – естествено, след много години на тофу диета. Фитоестрогените повишават нивото на женския хормон естроген – често над допустимите нива.

Да не споменаваме, че все по-голям процент от тофуто се произвежда от генномодифицирана соя – а вредата и ползата от нея за здравето ни и за природата още не са напълно доказани от никого. Нека споменем само, че във Великобритания алергиите към соя са се увеличили с 50% след въвеждането на тофу от генномодифицирани суровини.

Фойерверките.

Кой не обича огненото шоу по празниците? През последното столетие изкуството на пламтящите небесни взривове достигна истински върхове – хризантеми в бяло, жълто, зелено и дори синьо, златен дъжд, въртящи се и разцъфващи фигури... Те ни карат да се чувстваме патриоти, да се разливаме в чисто естетическо удоволствие и правят празника наистина празник.
Който е бил в “бяла държава” по време на национален празник, знае за какво говоря. Но всяка красота си има цена.

Фойерверките изпускат истински дъжд от токсини във въздуха, почвата и водата. Хубостта им се дължи на опасни смески от химикали, много от които са вредни за здравето и природата. От барута, който ги задейства, до металните съединения, които ги оцветяват, фойерверките са истинска бомба от канцерогенни и объркващи хормоните вещества. Учените едва сега започват да изучават въздействието им върху нас и околната среда. И въпреки че няма доказани случаи на заболяване от фойерверки, кой знае защо много от нас страдат от рак, анемия или проблеми с щитовидната жлеза? Тепърва предстои да разберем.

Тоалетната хартия.

Тук няма какво много да говорим за ползите и удоволствията от тази мека, уханна, трипластова, дзен и каква ли още не всекидневна необходимост. Още гигантът Гаргантюа довежда до изкуство изживяването да се почистиш с нещо мекичко... като гъши пух. Така че да минаваме направо към лошите неща. С две думи – това е продукт за еднократна употреба и рядко, ама много рядко се прави от рециклирана хартия. Колкото по-мека, трипластова и луксозна е тази украса на санитарните помещения, толкова по-зле. Представете си как цели гори потъват, употребени, в тоалетната. Какво да кажем повече? Да живее бидето.

Концертите.

Кой по-често, кой по-рядко, но кажи-речи всички сме уважили поне веднъж я Мадона, я U2, я „Гънс”. Силна музика, бира, любимата звезда на няколко метра разстояние и прочее. Но я се запитайте какво причинявате на природата в името на няколко часа подскачане и припяване? Мнозина ще презрат този аргумент като бабешки приказки (спокойно, и аз имам този грях), но никога не е зле да си информиран за последиците от малките удоволствия.

Повечето големи концерти се провеждат или в столичен град, или в близка държава, или на някое отдалечено от цивилизацията място. Това означава хиляди литри бензин – и съответните изпарения – за извозването на няколкохилядната публика до мястото на срещата. Означава тонове пластмасови чаши за бира, пликчета за багаж и хиляди хартиени билети и пластмасови гривни. А какво шоу ще е без мощните прожектори, поглъщащи щедри потоци ток, сухия лед, който си е чист въглероден двуокис, и токсичните пироефекти? Има надежда обаче – все повече организатори по света предлагат на зрителите да откупят заедно с билета въглеродните емисии, които ще се освободят в тяхна чест, а големите банди предпочитат да избират за гиговете си места, леснодостъпни с градски транспорт за поне половината им публика.

Рециклирането.

Сега вече ви изненадах. В масовото съзнание рециклирането е като че ли най-природосъобразният навик, който можем да си създадем. И до голяма степен е така – иначе къде ще отидат тези милиони тонове хартия, стъкло и метал?

Що се отнася до старите вестници, бутилки и консервени кутии, всичко е наред. Тяхната преработка е проста и затова не усложнява особено чистотата на майката природа. Но пластмасата... Тук вече нещата загрубяват.

Всекидневно използваме десетки различни видове пластмаси, които не могат да бъдат рециклирани заедно. Това често означава, че те трябва да бъдат извозени до различни фабрики, с които не всяка община разполага. Това само по себе си предполага много бензин и съответните емисии, които значително намаляват екологичната полза от преработката. Освен това в много пластмасови продукти, като бутилки за мляко и шампоан, се добавят уникални смески от химикали, които им придават определена форма, цвят и здравина. В резултат на това те се топят при различни температури и трудно се рециклират заедно. Дори една различна кутийка в жълтия контейнер може да направи останалия товар непреработваем.

За да е успешен процесът, са необходими сложни методи за сепариране, които невинаги се прилагат. Ето защо дори в напреднала в това отношение държава като САЩ реално се рециклират едва 6,8% от всички използвани пластмаси. У нас пък широко разпространени продукти като кофичките от кисело мляко, прозрачните опаковки от поливинилхлорид и стиропорът се рециклират трудно и реално остават като боклук, който се изхвърля в сметищата. Това не означава, че няма смисъл да опитваме – най-доброто решение обаче си остава да намалим употребата на “лошите” пластмаси.

Автор: Елена Панова