Фразата: „Ами за какво са бабите, ако не, за да помагат?!” не само е неприятна, но и в много случаи вече не важи.

По-вярна е друга максима: ”Който има деца, да си ги гледа!” - който иска деца, би трябвало предварително да си е дал сметка дали може да се справи с отглеждането им със собствени сили. Така разсъждават в доста западни общества и изобщо не разчитат на това, че баба и дядо са насреща, за да поемат грижите по отглеждането на малките като свой ангажимент, както е при нас.
 
Но, има и друг казус: ако бабите и дядовците откажат да помагат, младите родители може да се почувстват предадени и тогава е възможно да се появят конфликти не само между поколенията, а и в самите семейства.

Освен това, на младите никак не им е лесно – търсят работа, търсят утвърждаване, търсят апартамент. Така ще се наложи да търсят и детегледачка, ако тя е неподходяща, да търсят нова или да запишат детето в ясла... Сценарият е познат.
 
Справедлив баланс

Трябва да има някакъв справедлив баланс в отношенията между поколенията. Ако жената иска да гледа своето внуче, защото за нея няма нищо по-важно на света от него, тогава всички въпросителни отпадат. Когато обаче бабата има и други планове за себе си, би могла да постигне ясно споразумение още преди раждането на внучето.
„Ще го гледам всеки уикенд/ всяка събота/ през седмица или от толкова до толкова часа...”

Трудно е човек да се държи делово с най-близките си, но така се избягват неприятни и драматични моменти и за двете страни, а и всеки получава това, което иска.

Всъщност, става лесно, когато отношенията са поставени на точна основа.

Новите родители