Понякога ни се струва, че децата правят от мухата слон. Безобидна забележка, добродушна усмивка, нежна закачка - всичко предизвиква протест и обида.И те избухват в сълзи или негодуване.
Какво е това – прекомерна чувствителност, глезотия, капризи?
Нищо подобно, това е напълно нормална проява на уязвимост.
През първите години от живота детето е невероятно чувствително. В този период личността му се формира бавно, постепенно, месец след месец ...
И понякога най-сдържаната критика може да бъде възприета от него като заплаха за този процес.
„Децата са много горди“,
казва психологът Анна Воробьова.
Те винаги се страхуват да не изглеждат нелепо. И във всяка ситуация е важно да останат на положение.
Острите реакции към мнението на другите започват да се проявяват много рано. Случва се, че вече на възраст от няколко месеца бебето да демонстрира недоволството си, когато види възрастните да се забавляват (освен ако, разбира се, не участва и не се забавлява по време на обща игра).
На кого от нас не му се е случвало да се смее при вида на неловко движение или смешната гримаса на бебето?
Този смях няма нищо общо с подигравката, но детето усеща, че е то е причина за общото забавление, но самото то не участва в него.
В такива случаи е най-добре да го успокоите с прости думи: „Да, смеем се, но изобщо не на теб! "
Детето не е способно да оцени и иронията
За да разбере този тип хумор, то трябва да може да прави разлика между думите, изречени на шега, и тези, изречени сериозно.
Тази способност рядко се проявява преди 6-7-годишна възраст. Дотогава е по-добре да не упражнявате в остроумие, за да не нараните гордостта на детето.
Не съм малък
Когато детето е обидено, независимо от възрастта, то винаги страда.
„Гордостта на детето е наранена. То се чувства сякаш е измамило очакванията на другите или не е успяло да направи желаното впечатление, “ потвърждава френският психолог Даниел Дало
В същото време, като правило, родителите му напомнят, че е все още е много малко, за да се да се справи с тази или онази задача.
В такива случаи, разбира се, не става дума да му позволите да преви неща, за които наистина все още е рано. Но можете да опитате да утешите наранената му гордост, като очертаете перспективата за бъдещ успех: „Сега си още малък, но много скоро ще пораснеш и ще можеш да правиш всичко.“
Продължава на страницата на Новите родители
