Да си перфектна майка е токсично

01 юли 2019 г., 12:11
281

Илюстрация: Guliver / iStock

„Много е трудно да си спокойна и усмихната, ако синът ти рисува най-некадърно от всички детската градина, ако пише с най-много грешки в училище и не побеждава на състезания и олимпиади.
Непрекъснато повтарям, че всеки има право на грешки, но в действителност не вярвам в това."

С тези думи започва разказът на една майка на 3 деца, която съветва всички амбициозни майки, устремени съм съвършенство, да се успокоят и да отдъхнат. Защото животът на перфектните родители се превръща в същински ад.
Чуйте я.

Голяма ми тайна е, че непрекъснато лъжа децата си. И нямам предвид милите истории, които разказваме за Дядо Коледа и Феята на зъбките, нито обясненията, че мама и татко се заключват в спалнята, „за да си поговорят“.
Имам предвид много по-сериозни неща.

Всеки път, когато успокоявам децата, и им казвам, че да грешиш е нормално и естествено, вътрешно въобще не съм съгласна с това. И всеки пак, когато им внушавам, че да си идеален и перфектен не е задължително, аз лъжа. Защото не смятам така. Казвам им го, само и само да не израснат такива сбърканяци на тема перфекционизъм, каквото на практика съм аз.

Не знам кога започна всичко това. Не осъзнах доколко ситуацията е сериозна, докато не станах майка.

Моята първа бременност премина по ноти. Нямах никакви проблеми със здравето. Никакво гадене и повръщане сутрин. Всеки ден ходех в спортната зала, правех упражнения за бременна, а лицето ми не се разду и не отече като поничка.

За първи път в живота си имах прилични гърди. Раждането премина идеално. Така че нямаше за какво да се тревожа.

Проблемите започнаха на втората вечер.

Стана ясно, че синът ми не може да суче. Беше гладен. Не преставаше да реве, и не искаше да се храни.
Така, обляна в сълзи, прекарах първите 8 седмици, наблюдавайки как той губи тегло. И нищо не можех да направя.
След това някак успях да се справя с кърменето, но бебето се покри с гнойни пъпки. И те плъзнаха по цялото му тяло. И не се изчистиха в продължение на няколко месеца.
По-късно разбрах, че това е някакво форма на екзема, която аз съм влошила, докато непрекъснато съм пробвала да махна пъпките. Просто като всяка майка и аз исках да снимам бебето си като ангелче, което спи под зелката. Като в рекламите.

Когато синът ни навърши 4, в детската градина им дадоха задача да нарисуват и подредят колаж с информация за себе си – нещо като „Аз и моето семейство“.
Синът ми беше много горд, избра и залепи най-любимите си снимки. Но една от буквите в името му беше изписана огледално. Той все пак беше само на 4 години. Учителката ми каза да не го карам да я поправя. Със сигурност след време ще се научи правилно да пише тази буква.

Продължава на страницата на Новите родители

Коментари