Д-р Маргарита Бакрачева: Лошите връзки се случват на всеки

- На всеки от нас се е случвало да попадне в лоша връзка. Коя връзка се приема от психолозите като нездравословна?

- Всяка връзка, която ни кара да се чувстваме некомфортно. Естествено, когато човек е вътре в емоциите, трудно може да се абстрахира и да прецени обективно кое е добро или лошо за него. Хората се различават по степента, в която проявяват обективност към неопределеностите в живота си и връзката си, а се различават и според прага на болката, която биха могли да понесат. Освен това човек е склонен да пренася модела на отношенията, които е наблюдавал вкъщи между родителите си, както и модела, който се е изградил при първата връзка, във всички следващи. В много случаи, ако човек е свикнал в семейството си да е по-търпелив и толерантен към неща, които не са допустими, е вероятно да ги пренесе и във връзката. Трудно може да се определи някаква норма, но това, което най-вече ни кара да изпитваме дискомфорт и е болезнено за нас, е знак, че трябва да променим нещо в живота си.

- Много хора попадат в инерция и с години не могат да приемат, че не са в добра за самите тях ситуация.

- Това, което най-много плаши хората, е промяната. Страхът да не би да попаднем после на нещо още по-лошо. Второто нещо, което за съжаление продължава инерцията и затвърждава нездравословните модели, е фактът, че човек започва малко или повече да изкривява обективната оценка, която има за себе си, престава да вярва, че заслужава нещо хубаво, и смята, че заслужава това, което получава. Може би най-добрият пример за такива отношения е домашното насилие. Страхът и срамът от разкриването и оценката на другите много често кара жените да смятат, че те са провокатор на агресията, самооценката им се снижава и се получава една напълно деформирана представа за себе си и за ситуацията. Да не говорим, че ние, жените, по принцип имаме не съвсем обективна преценка за външния си вид, така че често сме склонни да се сравняваме с някакви стандарти, които невинаги са правилни.

- Кое „интимно насилие” е по-страшно – физическото или по-малко очевидното психическо?

- За съжаление психическото насилие е също толкова опасно, колкото и физическото. То даже води и до физиологични отражения, защото, когато си много смачкан и депресиран, е напълно нормално това да повлияе и на телесното здраве. Както хроничната преумора води до влошаване на общото състояние и до развиване на язви и други заболявания, така и хроничната депресия може да се отрази на физиологично ниво. Връзката между психика и физика е много ясна, макар и невидима. Тя се изразява най-вече с промяна на нивата на хормоните. Когато се чувстваме щастливи, това е свързано с нивото на серотонина; чувството за нещастие е свързано с хормона мелатонин. Най-малкото, което може да ни се случи, когато се чувстваме смачкани психически, е да изпитаме мускулна треска и схващане в раменете. Това се получава от напрежението, когато сме изнервени и потискаме гнева в себе си.

Най-общото правило, когато искаме да се прекратят такива агресивни отношения, е да се реагира от самото начало. С всеки изминал ден моделът на връзката се затвърждава и когато след пет години осъзнаеш, че не си ОК с този човек, става много по-трудно да потърсиш промяна. Много по-добре е още от самото начало да събереш сили и да разбереш, че не трябва да толерираш неща, които те обиждат или нараняват.

- Какви са най-често срещаните грешки, които допускаме във връзките си?

- Това, че не изказваме ясно желанията си и не поставяме ясни бариери от страх да не бъдем отхвърлени. Ако не кажеш ясно какво искаш, другият човек няма как да разбере и да го направи. Същото е и с бариерите – както родителят определя ограничения за детето си като вечерния час например, така, макар и в по-друга форма, партньорите трябва да определят взаимно допустимите си граници. В началото всички се опитват да се покажат в по-добра светлина, но в същото време всеки изпробва докъде може да стигне с другия, научава какви са очакванията, които трябва да изпълнява, и правилата, които трябва да спазва.

Важно е хората да имат ясна представа един за друг. Защото ако той например иска да излиза три пъти седмично с приятели, а тя се дразни от това, е нормално, вместо да се цупи и да прави фасони вкъщи, да каже, че иска нещо да се промени. Практиката показва, че компромисите са допустими в малките неща – всеки може да се научи да яде типов вместо бял хляб например. Но при големите неща, ако не се стигне до консенсус, се натрупва напрежение. Ако например той или тя не одобрява професията на партньора, ревнува от конкретна работна среда или двамата не могат да постигнат съгласие как да прекарват свободното си време, става въпрос за големи различия. Ако при тях не се постигне консенсус, се натрупва неизразен гняв и в един момент може от нещо дребно или дори без причина тенджерата да изкипи.

- Колко време имаме, за да заявим себе си и правилата си?

- Този процес продължава през цялото време, но е важно да бъде по-ясно заявен в самото начало, за да не се тръгне в погрешна посока. Той е много важен за самото опознаване – много често се случва партньори, които са заедно от 30 години, да не знаят какъв е любимият цвят на съпруга или с колко лъжички захар си пие кафето. Заявяването е част от изграждането на връзката – то не е въпрос кой на чия глава ще се качи, а част от процеса на общите красиви неща, които правят една връзка.

- Когато излезем от една лоша връзка, често се чувстваме смачкани, свършени, обезверени. Как може да превърнем това в градивно преживяване?

- Най-важното е да не се впускаме веднага в нова емоционална връзка. Трябва да си осигурим забавления на чисто повърхностно ниво, които да ни разсеят, защото няма човек, който да не се чувства нищожен, смачкан и безсмислен в такава ситуация. Не трябва да се затваряме в себе си. На този етап анализът е единствено и само деструктивен, защото сме склонни да търсим вината главно в себе си или да таим някаква надежда, че той или тя ще се върне обратно. Затова на този етап трябва просто да се ангажираме с някаква нова дейност, независимо дали ще посещаваме изложби, курсове или нещо друго. Няма рецепта, но като мине период от три месеца, които грубо и средностатистически са минималният период за адаптиране към новата ситуация, човек вече е успял да се откъсне и да има малко по-обективен поглед върху връзката си. Една от най-често прилаганите техники е да си представите, че на ваше място е вашият най-добър приятел или приятелка – какъв съвет бихте му дали и какво бихте си помислили? Това упражнение винаги помага да се погледне по-обективно на нещата. Трябва да осъзнаем, че колкото и да е болезнено, всяко лошо преживяване може да бъде трансформирано в урок, който да ни помогне да не допускаме някой да ни нарани отново по този начин. Трябва да знаем, че лошото вече е свършило, и когато следващият човек се появи на хоризонта, ние няма да му позволим например да ни обижда на публично място.

- Казахте, че лошите връзки се дължат на повтаряне на несполучливи модели от миналото. Как да излезем от омагьосания кръг? Трябва ли да търсим партньори, които не биха ни привлекли по принцип?

- Много често се случва някоя жена да каже: „Винаги привличам слаби мъже или грубияни. Защо все такива ми се падат?”. Истина е, че ние сме по-отворени към този модел, с който сме свикнали. За да се разчупи той, трябва да се експериментира. Може да се започне от чисто теоретичното самообяснение – ако разделите един лист на две половини и в едната напишете защо ви харесват определен тип хора, например мачовците, а в другата – какво не се котира при вас – например слабите, слабохарактерни партньори, ще видите какво е важно за вас и в двата случая. Например мачото ви кара да се чувствате красива, желана, има опасност, несигурност, която ви кара да се грижите за себе си, за да заслужите неговото внимание. Така можем да погледнем обективно на нещата и да разберем какви биха могли да са позитивите и на хората, на които не обръщаме внимание.

- Може ли да се почувстваме напълно доволни и щастливи с човек, когото като цяло не бихме потърсили по собствен импулс?

- Щастливата връзка и любовта са нещо, което зависи от самите нас и от усилията, които полагаме, за да има щастие в едно партньорство. Чувствата са като вълни – не може всеки ден да сме влюбени в партньора си, но истината е, че начинът, по който го възприемаме, е само в главата ни. Може би обръщаме внимание, че през последната година е започнал да мляска или че е натрупал малко паласки, но всеки ден си казваме – това са най-любимите ми ръце, обичам този глас. Трябва да има поне едно нещо, което харесваме и извикваме в главата си всеки ден, за да поддържаме чувството, защото няма връзка, която до края да е толкова вълнуваща, колкото в началото. Това важи и за двамата партньори.