Д-р Маргарита Бакрачева: Лошите връзки се случват на всеки

18 декември 2016 г., 21:20
9369

Снимка: Shutterstock

- На всеки от нас се е случвало да попадне в лоша връзка. Коя връзка се приема от психолозите като нездравословна?

- Всяка връзка, която ни кара да се чувстваме некомфортно. Естествено, когато човек е вътре в емоциите, трудно може да се абстрахира и да прецени обективно кое е добро или лошо за него. Хората се различават по степента, в която проявяват обективност към неопределеностите в живота си и връзката си, а се различават и според прага на болката, която биха могли да понесат. Освен това човек е склонен да пренася модела на отношенията, които е наблюдавал вкъщи между родителите си, както и модела, който се е изградил при първата връзка, във всички следващи. В много случаи, ако човек е свикнал в семейството си да е по-търпелив и толерантен към неща, които не са допустими, е вероятно да ги пренесе и във връзката. Трудно може да се определи някаква норма, но това, което най-вече ни кара да изпитваме дискомфорт и е болезнено за нас, е знак, че трябва да променим нещо в живота си.

- Много хора попадат в инерция и с години не могат да приемат, че не са в добра за самите тях ситуация.

- Това, което най-много плаши хората, е промяната. Страхът да не би да попаднем после на нещо още по-лошо. Второто нещо, което за съжаление продължава инерцията и затвърждава нездравословните модели, е фактът, че човек започва малко или повече да изкривява обективната оценка, която има за себе си, престава да вярва, че заслужава нещо хубаво, и смята, че заслужава това, което получава. Може би най-добрият пример за такива отношения е домашното насилие. Страхът и срамът от разкриването и оценката на другите много често кара жените да смятат, че те са провокатор на агресията, самооценката им се снижава и се получава една напълно деформирана представа за себе си и за ситуацията. Да не говорим, че ние, жените, по принцип имаме не съвсем обективна преценка за външния си вид, така че често сме склонни да се сравняваме с някакви стандарти, които невинаги са правилни.

- Кое „интимно насилие” е по-страшно – физическото или по-малко очевидното психическо?

- За съжаление психическото насилие е също толкова опасно, колкото и физическото. То даже води и до физиологични отражения, защото, когато си много смачкан и депресиран, е напълно нормално това да повлияе и на телесното здраве. Както хроничната преумора води до влошаване на общото състояние и до развиване на язви и други заболявания, така и хроничната депресия може да се отрази на физиологично ниво. Връзката между психика и физика е много ясна, макар и невидима. Тя се изразява най-вече с промяна на нивата на хормоните. Когато се чувстваме щастливи, това е свързано с нивото на серотонина; чувството за нещастие е свързано с хормона мелатонин. Най-малкото, което може да ни се случи, когато се чувстваме смачкани психически, е да изпитаме мускулна треска и схващане в раменете. Това се получава от напрежението, когато сме изнервени и потискаме гнева в себе си.
Най-общото правило, когато искаме да се прекратят такива агресивни отношения, е да се реагира от самото начало. С всеки изминал ден моделът на връзката се затвърждава и когато след пет години осъзнаеш, че не си ОК с този човек, става много по-трудно да потърсиш промяна. Много по-добре е още от самото начало да събереш сили и да разбереш, че не трябва да толерираш неща, които те обиждат или нараняват.

- Какви са най-често срещаните грешки, които допускаме във връзките си?

- Това, че не изказваме ясно желанията си и не поставяме ясни бариери от страх да не бъдем отхвърлени. Ако не кажеш ясно какво искаш, другият човек няма как да разбере и да го направи. Същото е и с бариерите – както родителят определя ограничения за детето си като вечерния час например, така, макар и в по-друга форма, партньорите трябва да определят взаимно допустимите си граници. В началото всички се опитват да се покажат в по-добра светлина, но в същото време всеки изпробва докъде може да стигне с другия, научава какви са очакванията, които трябва да изпълнява, и правилата, които трябва да спазва.

Важно е хората да имат ясна представа един за друг. Защото ако той например иска да излиза три пъти седмично с приятели, а тя се дразни от това, е нормално, вместо да се цупи и да прави фасони вкъщи, да каже, че иска нещо да се промени. Практиката показва, че компромисите са допустими в малките неща – всеки може да се научи да яде типов вместо бял хляб например. Но при големите неща, ако не се стигне до консенсус, се натрупва напрежение. Ако например той или тя не одобрява професията на партньора, ревнува от конкретна работна среда или двамата не могат да постигнат съгласие как да прекарват свободното си време, става въпрос за големи различия. Ако при тях не се постигне консенсус, се натрупва неизразен гняв и в един момент може от нещо дребно или дори без причина тенджерата да изкипи.

- Колко време имаме, за да заявим себе си и правилата си?

- Този процес продължава през цялото време, но е важно да бъде по-ясно заявен в самото начало, за да не се тръгне в погрешна посока. Той е много важен за самото опознаване – много често се случва партньори, които са заедно от 30 години, да не знаят какъв е любимият цвят на съпруга или с колко лъжички захар си пие кафето. Заявяването е част от изграждането на връзката – то не е въпрос кой на чия глава ще се качи, а част от процеса на общите красиви неща, които правят една връзка.

- Когато излезем от една лоша връзка, често се чувстваме смачкани, свършени, обезверени. Как може да превърнем това в градивно преживяване?

- Най-важното е да не се впускаме веднага в нова емоционална връзка. Трябва да си осигурим забавления на чисто повърхностно ниво, които да ни разсеят, защото няма човек, който да не се чувства нищожен, смачкан и безсмислен в такава ситуация. Не трябва да се затваряме в себе си. На този етап анализът е единствено и само деструктивен, защото сме склонни да търсим вината главно в себе си или да таим някаква надежда, че той или тя ще се върне обратно. Затова на този етап трябва просто да се ангажираме с някаква нова дейност, независимо дали ще посещаваме изложби, курсове или нещо друго. Няма рецепта, но като мине период от три месеца, които грубо и средностатистически са минималният период за адаптиране към новата ситуация, човек вече е успял да се откъсне и да има малко по-обективен поглед върху връзката си. Една от най-често прилаганите техники е да си представите, че на ваше място е вашият най-добър приятел или приятелка – какъв съвет бихте му дали и какво бихте си помислили? Това упражнение винаги помага да се погледне по-обективно на нещата. Трябва да осъзнаем, че колкото и да е болезнено, всяко лошо преживяване може да бъде трансформирано в урок, който да ни помогне да не допускаме някой да ни нарани отново по този начин. Трябва да знаем, че лошото вече е свършило, и когато следващият човек се появи на хоризонта, ние няма да му позволим например да ни обижда на публично място.

- Казахте, че лошите връзки се дължат на повтаряне на несполучливи модели от миналото. Как да излезем от омагьосания кръг? Трябва ли да търсим партньори, които не биха ни привлекли по принцип?

- Много често се случва някоя жена да каже: „Винаги привличам слаби мъже или грубияни. Защо все такива ми се падат?”. Истина е, че ние сме по-отворени към този модел, с който сме свикнали. За да се разчупи той, трябва да се експериментира. Може да се започне от чисто теоретичното самообяснение – ако разделите един лист на две половини и в едната напишете защо ви харесват определен тип хора, например мачовците, а в другата – какво не се котира при вас – например слабите, слабохарактерни партньори, ще видите какво е важно за вас и в двата случая. Например мачото ви кара да се чувствате красива, желана, има опасност, несигурност, която ви кара да се грижите за себе си, за да заслужите неговото внимание. Така можем да погледнем обективно на нещата и да разберем какви биха могли да са позитивите и на хората, на които не обръщаме внимание.

- Може ли да се почувстваме напълно доволни и щастливи с човек, когото като цяло не бихме потърсили по собствен импулс?

- Щастливата връзка и любовта са нещо, което зависи от самите нас и от усилията, които полагаме, за да има щастие в едно партньорство. Чувствата са като вълни – не може всеки ден да сме влюбени в партньора си, но истината е, че начинът, по който го възприемаме, е само в главата ни. Може би обръщаме внимание, че през последната година е започнал да мляска или че е натрупал малко паласки, но всеки ден си казваме – това са най-любимите ми ръце, обичам този глас. Трябва да има поне едно нещо, което харесваме и извикваме в главата си всеки ден, за да поддържаме чувството, защото няма връзка, която до края да е толкова вълнуваща, колкото в началото. Това важи и за двамата партньори.

- Има ли начин да познаем кой човек е подходящ за нас в дългосрочен план?

- Първата реакция, когато срещнем нов човек – като изключим привличането и страстта, – винаги ни показва дали можем да му имаме доверие или не. Винаги има една мъничка бариера, когато някой е лицемерен или твърде комерсиален човек – те винаги се усещат. Това е единственото, на което можем да се доверим. Първото интуитивно усещане винаги се оказва вярно на някакъв етап.

Иначе можем да подложим потенциалния партньор на много тестове, които не дават 100% гаранция, но могат да ни ориентират в правилната посока. Важно е да го пробваме в действие – ако опознаваме един човек само в разговори, това не ни дава достатъчна основа да разберем какъв е характерът му. Хубаво е в началото да предприемете заедно едно пътуване, да проверите дали ще ви представи на приятелите си, или просто да го изпробвате как ще реагира на различни ситуации „в крачка”, защото, особено при мъжете, действието е водещо, а не думите.

Какво ще направи, ако имате нужда от помощ? Как реагира, когато се разминава с животни или деца? Как реагира на мъже с очевидно добър статус в обществото? Много показателно е също как се държи с приятелите си, как говори за предишните си връзки. Особено важно е отношението към работата и професионалната реализация – професионалната идентичност е много водеща и при двата пола, но особено при мъжете. Почти половината от общата цялост на самоопределянето идва от работата. Има ли цели за бъдещето, вярва ли в собствените си възможности – това е много важна информация, тъй като, ако е несигурен или неудовлетворен, той ще пренесе тези чувства и във връзката и ще се наложи жената непрекъснато да го обгрижва и да му „вдига акциите”. Има един много важен момент обаче – жените очакват да имат с мъжа вербална комуникация, каквато имат с приятелките си, емоционални споделяния, за които е по-добре да не се опитваме да мъчим горките мъже.

- Казват, че не можем да сме щастливи във връзките си, ако не сме щастливи сами със себе си.

- Така е. Когато сме неудовлетворени, ние компенсираме и тормозим другия да ни даде това, което ни липсва като самочувствие. Но какъв смисъл има да го мъчим по цял ден да ни казва колко сме красиви, когато, като се погледнем в огледалото, се отчайваме? Никакви комплименти не могат да запълнят празнините, които имаме в себе си. До голяма степен всяка връзка се базира на допълването на мъничките комплексчета, които имат двамата партньори. Но когато само единият има особени потребности и подсъзнателно изисква от другия да ги удовлетворява, нещата са почти обречени. Ако очакваш от него оценка колко си умна или красива, трябва все пак да се замислиш, че щом той е с теб, значи сигурно си такава.

- Много от лошите връзки в живота ни не са любовни. Те често са с колеги, приятели, родители. И обикновено е трудно да бъдат просто избегнати.

- Почти няма човек, който да не е преминал през драма, криза или скъсване на този тип отношения. Специално при взаимоотношенията с родителите може би е най-добре да се тръгне от мисълта, че каквито и грешки да правят, те ги правят, защото не познават други варианти или смятат, че това е най-доброто за нас. Тази позиция не значи, че трябва да се примирим със свръхконтролиращо или друг тип поведение, което не ни харесва. Тя обаче ни помага да се справим с директното отработване на агресията и ни кара да не очакваме непременно те да се променят, а може би ние сами можем да опитаме да променим отношението си към техните постъпки. Ето един чисто житейски пример – мъж и жена на по 30 и кусур години, които живеят самостоятелно, имат си работа и деца, чувстват, че въпреки географската дистанция родителите им се опитват да ги контролират и да им дават насоки как да живеят. Това, което тези хора трябва да осъзнаят, е, че нищо не може да ги накара да променят начина си на живот.

Може да променят начина, по който общуват с родителите, и информацията, която споделят с тях, но трябва да осъзнаят, че от значение е да

променят собственото си възприемане на опитите за контрол, за да не им влияят те негативно.

Що се отнася до колегите и приятелите, това са другите основни житейски сфери, в които за съжаление често преживяваме разочарования. Свикнали сме да гледаме на кръга си от приятели като на хора, от които очакваме само най-хубавото, но всеки има своя живот и характер, затова трябва много трезво да определим от кого какво можем да очакваме и да не го товарим с непосилни задачи. Градивният подход е след лоша случка да не забравяме, че хубавите моменти си остават, че хората се променят и това невинаги е свързано само с нас. Може би човекът е бил в някаква лична криза, която не елиминира хармонията в миналото, затова е хубаво да се опитаме да погледнем на ситуацията в малко по-общ план, а не толкова лично. Причините за проблемите и грешките далеч невинаги са в самите нас.

- Още от деца приказките и филмите ни облъчват с образа на идеалната любов. Съществува ли тя?

- Ако непрекъснато живеете с мисълта, че някъде по света може да има по-подходящ за вас партньор, някакъв принц на бял кон, това не е здравословно. Има обаче много техники, които могат да ви помогнат да се върнете към началото на любовта, когато вашият човек, с когото разполагате в момента, ви се е струвал идеалния. Това може да е повтаряне на романтично пътуване или събитие, винаги можем да си пуснем песен, която ни навява общи спомени, или просто да се обадим на любимия и да кажем: „С нетърпение те чакам довечера!”. Именно на такива прости, неангажиращи неща, които обаче обикновено забравяме да правим, се гради красивата любов. И тогава какъв е смисълът да седим и да оглеждаме някой колега, когато можем да насочим цялата тази енергия към партньора вкъщи! Ако отново сметнем баланса на плюсовете и минусите, защото винаги има минуси, и преценим сами за себе си кои негативи можем да приемем, та ако тогава открием, че сме щастливи и удовлетворени поне на 60% - това е вече една чудесна връзка.

***

Доц. д-р по психология Маргарита Бакрачева работи в Департамента по психология при БАН. Завършила е Първа английска гимназия и Софийския университет. Интересува се от новаторски арт техники, които прилага в терапевтичната си практика. Изучава поведението на потребителите на социалните мрежи.

Автор: Елена Панова

Ключови думи:
Коментари