Мечтанията и размишленията могат да окажат положително въздействие върху умственото представяне при правилните обстоятелства, смята ново проучване.

Дълго време се смяташе, че когато хората се опитват да решават пъзели, те се представят най-добре, когато „блуждаещата” част от мозъка – т. нар. „мрежа по подразбиране” –  е сравнително неактивна. Това е логично, като се има предвид, че мисленето за неща, които не са свързани със задачата, вероятно отвлича вниманието ни.

За разлика от предишните изследвания обаче, ново проучване предполага, че по „мрежата по подразбиране” понякога може да помогне със задачи, които изискват фокус и бързи реакции.

Д-р Нейтан Спренг, който ръководи изследването, каза:

„Преобладаващата гледна точка е, че активирането на „мрежата по подразбиране”, влошава изпълнението на задачите, изискващи внимание. Нашето проучване е първото, което показва обратното - ангажирането на мрежата по подразбиране може да подобри производителността.”

Дали „блуждаещият ум” помага или пречи, зависи от това доколко е в синхрон със самата задача.

Например, мисленето за предстоящия уикенд е малко вероятно да помогне за решаване на математически пъзел.

В последното проучване хората трябва да сравняват и разпознават лица, които са им представени за ограничено време. Лицата са били анонимни или на известни хора, като президента Барак Обама.

Както може да се очаква, хората се справят по-бързо с известните лица, които са виждали по-рано. Но по-същественият извод е, че мрежата по подразбиране на мозъка – която е свързана с извличането на спомени – поддържа паметта на хората за тези лица.

Колкото повече тази област на мозъка е била активирана, толкова по-бързо те са се справили със задачата.

„Извън лабораторията, преследването на целите включва обработка на информация, изпълнена с лично значение – минали преживявания, мотивации, бъдещи планове и социален контекст.

Нашето проучване показва, че „мрежата по подразбиране” и мрежите за контрол на изпълнението динамично си взаимодействат, за да поддържат баланса между стремежа към външни цели и вътрешния смисъл.”

С други думи: дори когато се опитваме да се съсредоточим върху задача, която изисква внимание и скорост, блуждаещият ум помага, ако тя е свързана с нашия личен опит.

Източник: PsyBlog