През 1891-1892 г. като ученик в последния гимназиален клас във Варна Джамджиев решава да приложи своите изследвания на практика и прави
аеродинамичен уред в общинската железарска работилница,
с който изследва съпротивлението на въздуха. Едно събитие ускорява разработката му. По време на първото стопанско изложение в България - в Пловдив на 19 август 1892 г., специално е поканен французинът Годар, който се издига с балона "Ла Франс" над множеството. До него са Васил Златарев - от професионален интерес, защото после ще стане конструктор на първия български безмоторен самолет, и прохождащият политик Никола Генадиев, за да възбуди интереса на обществото към себе си.
Джамджиев приема това въздушно предизвикателство, започва да учи във военното училище в София и прави първия си летателен уред, който остава без двигател, защото изобретателят няма пари. „Хвърчилото” съвсем не се родее със самолета - има четири крила, закрепени на барабанен цилиндър, които се повдигат нагоре-надолу, за да преодолеят земното притегляне. Това е т.нар. махащ полет. Идеята му е крилата да се задвижват от барутен двигател.
Предлага го на Министерството на войната, но то също не се решава да харчи за чудатото, както го оценява, изобретение и проектът е обречен. Джамджиев решава да финансира сам изобретението си. Това той ще прави в следващите 30 години, до 1924 г., когато се отказва от самолетите.
Изобретателят е пратен в полка в Русе и там се появява
орнитоптерът с двигател, задвижван от бездимен барут.
Не че е искал да "прескочи" бензиновия двигател, но у нас такова чудо е непознато. Проекта си финансира, като тегли заеми. При един от опитите му останалият без вода двигател гръмва и за малко не убива изобретателя си. Заради този му опит е махнат от полка и преместен в Силистра.
Там вече прави орнитоптер, задвижван от дълга пружина. Машината му се вдига на 20 метра височина и прелетява 40 метра с дълги параболични скокове, които постепенно се увеличават, докато стигнат до 200 метра. Тук е мястото да припомним, че първият полет на братя Райт със самолет с бензинов двигател с 16 конски сили на 3 декември 1903 г. е само 37 метра. Джамджиев продължава опитите си, но през пролетта на 1902 г. силен вятър отнася самолета му в Румъния. Уплашен да не му откраднат идеята, изобретателят тръгва за Париж, за да я патентова. Там нашият дипломатически представител праща телеграма до София, в която гневно пита кой е пратил тоя човек в Париж да го занимава с опасните си идеи.
Първият ни самолетостроител обаче отива при професор в Сорбоната и иска Френската академия на науките да разгледа проекта му. Следва мълчание, Джамджиев се връща в София и е арестуван, защото като офицер напуснал частта си и предизвикал скандал с посланика в Париж.
По време на пътуването той си поръчва бензинов двигател с мощност 1,5 конски сили, който обаче се оказва слаб за неговата летяща машина. Същата година публикува в списанието на БИАД
реферата "Действителни основи на въздухоплаването",
след което тръгва из страната да изнася сказки. Няколко души го подпомагат с пари, а войнишки жени дори обещават да му дадат накитите си, но той отказва, защото е убеден, че трябва да го финансира военното министерство.
