Българският последовател на митологичния Икар

27 септември 2016 г., 18:40
279

Anton Watman / Shutterstock

Той е основоположник на българската авиация. Както подобава на първите, в началото е мечтата човек да полети. Представата му била съвсем митологична и вярвал, че човек може да полети подобно на Икар. С криле, подобни на птичите, да се издигне високо в небето, но като него, съвсем не е допускал, че слънцето може да изпепели крилете му. 

Всъщност будният ум и неспокойният дух идват от наследствения ген.

Хараламби Джамджиев е роден в Търново на 3 юли 1874 г. Той е внук на Велчо Джамджията, наричан още и Болтаджията, който днес е останал в историята със заверата срещу турците, наречена на негово име, през 1835 г. Велчо обаче бил и първа ръка търговец, работил в Букурещ, Брашов и Будапеща, а като се замогнал, се върнал в Търново и завъртял търговия. Дюкянът му бил на днешния площад "Велчова завера" срещу хотел "Янтра".

Прякорът му дошъл от това, че пръв докарал в Търново стъкла и ги продавал, освен това търгувал и църковни книги от Русия още от 1822 г., което мнозина днес смятат за първата ни книжарница. След заверата е обесен пред дюкяна си, който наследил синът му Петър.

Напредничавият ген останал във внуците му. Първият – Георги, станал член на Върховния медицински съвет, Тодор завъртял книжарница, а третият, Хараламби, се посветил на авиацията и е неин основоположник у нас.

Още като ученик в търновската гимназия той лови гълъби, изучава движението на крилата им, прави чертежи на полетите им и често повтаря пред съученици и приятели:

"Човек може да полети".

Мечтата му е да се издигне във въздуха с апарат, по-тежък от него. После продължава тази си увереност, че не само човек, ами и биволът може да полети, а ще дойдело време, когато и цели градове ще са във въздуха. Едва ли е имал предвид космическите станции.

Тези думи достигнали до ушите на Сава, син на самородния строителен гений Кольо Фичето, и той отсякъл: "Ще полети човек, вятърът ще полети". Когато обаче дъщеря му Кинка се сгодила за Хараламби след няколко години, първата му реакция била: "Аз дъщеря си на луд човек не давам!".

Дълго време минало, докато се убеди, че бъдещият му зет си е съвсем наред, и сватбата станала, но зестрата на момата била похарчена за първите самолетни апарати у нас. 

Ако съотнесем постиженията на българина със световните по това време, той може да претендира и за пръв в света. Дотогава са познати най-вече балоните с пилоти, дирижаблите и се правят първите опити с моноплани. Във Франция е направено първото "излитане" на самолет, след като е засилен по наклонена рампа. Ясно е как е завършил този опит - с разбита машина. 

През 1891-1892 г. като ученик в последния гимназиален клас във Варна Джамджиев решава да приложи своите изследвания на практика и прави

аеродинамичен уред в общинската железарска работилница,

с който изследва съпротивлението на въздуха. Едно събитие ускорява разработката му. По време на първото стопанско изложение в България - в Пловдив на 19 август 1892 г., специално е поканен французинът Годар, който се издига с балона "Ла Франс" над множеството. До него са Васил Златарев - от професионален интерес, защото после ще стане конструктор на първия български безмоторен самолет, и прохождащият политик Никола Генадиев, за да възбуди интереса на обществото към себе си.

Джамджиев приема това въздушно предизвикателство, започва да учи във военното училище в София и прави първия си летателен уред, който остава без двигател, защото изобретателят няма пари. „Хвърчилото” съвсем не се родее със самолета - има четири крила, закрепени на барабанен цилиндър, които се повдигат нагоре-надолу, за да преодолеят земното притегляне. Това е т.нар. махащ полет. Идеята му е крилата да се задвижват от барутен двигател.

Предлага го на Министерството на войната, но то също не се решава да харчи за чудатото, както го оценява, изобретение и проектът е обречен. Джамджиев решава да финансира сам изобретението си. Това той ще прави в следващите 30 години, до 1924 г., когато се отказва от самолетите.

Изобретателят е пратен в полка в Русе и там се появява

орнитоптерът с двигател, задвижван от бездимен барут.

Не че е искал да "прескочи" бензиновия двигател, но у нас такова чудо е непознато. Проекта си финансира, като тегли заеми. При един от опитите му останалият без вода двигател гръмва и за малко не убива изобретателя си. Заради този му опит е махнат от полка и преместен в Силистра.

Там вече прави орнитоптер, задвижван от дълга пружина. Машината му се вдига на 20 метра височина и прелетява 40 метра с дълги параболични скокове, които постепенно се увеличават, докато стигнат до 200 метра. Тук е мястото да припомним, че първият полет на братя Райт със самолет с бензинов двигател с 16 конски сили на 3 декември 1903 г. е само 37 метра. Джамджиев продължава опитите си, но през пролетта на 1902 г. силен вятър отнася самолета му в Румъния. Уплашен да не му откраднат идеята, изобретателят тръгва за Париж, за да я патентова. Там нашият дипломатически представител праща телеграма до София, в която гневно пита кой е пратил тоя човек в Париж да го занимава с опасните си идеи.

Първият ни самолетостроител обаче отива при професор в Сорбоната и иска Френската академия на науките да разгледа проекта му. Следва мълчание, Джамджиев се връща в София и е арестуван, защото като офицер напуснал частта си и предизвикал скандал с посланика в Париж.

По време на пътуването той си поръчва бензинов двигател с мощност 1,5 конски сили, който обаче се оказва слаб за неговата летяща машина. Същата година публикува в списанието на БИАД 

реферата "Действителни основи на въздухоплаването",

след което тръгва из страната да изнася сказки. Няколко души го подпомагат с пари, а войнишки жени дори обещават да му дадат накитите си, но той отказва, защото е убеден, че трябва да го финансира военното министерство.

Докато изнася сказки за бъдещото въздухоплаване, се убеждава, че бъдещите летателни апарати ще имат крила, слабо наклонени по посоката на движението, и че за да се вдигнат във въздуха, ще им трябва предварително засилване по земята. Заради това изоставя орнитоптерите и започва разработката на самолет с въздушно витло, задвижвано от бензинов двигател.

Читателят сигурно е забелязал, че това става повече от година преди братя Райт да полетят. Подобен аероплан в Европа построява Луи Блерио след 7 години. Джамджиев отново се озовава в Париж, завежда изобретението си "Нова система аероплан" под N 26224 и за него получава диплом от Френската академия. Десет години по-късно регистрира в Чехия, в заводите "Шкода", свой модел самолет, който нарича "Бързолет".

Понеже отникъде не получава помощ, Хараламби Джамджиев и съпругата му Кинка правят мелница в Силистра, която подпомага връщането на заемите, с които финансира изобретенията си. Тя обаче изгаря на два пъти, през 1906 и 1916 г., когато семейството е в Молдова, и отново е вдигана от основи.

До 1910 г. нашенецът с неспокоен дух извършва серия опити с летателни машини и се убеждава, че

колкото крилете са по-дълги, толкова по-лесно излита самолетът. Този принцип той използва и при създаването на първите безмоторни български самолети заедно с Васил Златарев. Те правят три апарата малки планери и двуплощни хвърчила, а Златарев става първият българин, който лети с безмоторен апарат.

През 1912 г., преди Балканска война, военното министерство финансира негова разработка за артилерийски ракетен снаряд. Опитите си прави на поляна далеч от София, за да не стряска столичани, днес на това място е парк-хотел "Москва".  Снарядите са изстрелвани към Витоша, а специална военна комисия ги оценява като много добри.

През 1919 г. решава да запознае Александър Стамболийски с най-новата си разработка - тримаран, задвижван от въздушен и бензинов двигател. Този път държавата го финансира, заминава за Варна и в арсенала изработват поредното му изобретение. Първоначалният вариант е със скорост 6 възела, а следващият – 12.

Това е първият моторен плавателен съд у нас с въздушен двигател.

След като не получава нужното удовлетворение, през 1924 г. Хараламби Джамджиев изоставя авиационните си разработки и става преподавател в Авиационното училище, където чете лекции по моторно дело. Неспокойният дух на откривателството все така не му дава мира и патентова ново изобретение - вместо тухлена зидария предлага скелетни елементи от бетон и желязо - предвестник на по-късните панели.

Хараламби Джамджиев умира през 1961 г. в София. През последните години от живота си се отдава на билколечение. Той обаче ще остане в историята ни като първия изследовател на аеродинамиката, първия изобретател на летателна машина и първия българин, получил патент за своя самолет в чужбина.

Автор: Григор Николов

Ключови думи:
Коментари