Той е основоположник на българската авиация. Както подобава на първите, в началото е мечтата човек да полети. Представата му била съвсем митологична и вярвал, че човек може да полети подобно на Икар. С криле, подобни на птичите, да се издигне високо в небето, но като него, съвсем не е допускал, че слънцето може да изпепели крилете му.
Всъщност будният ум и неспокойният дух идват от наследствения ген.
Хараламби Джамджиев е роден в Търново на 3 юли 1874 г. Той е внук на Велчо Джамджията, наричан още и Болтаджията, който днес е останал в историята със заверата срещу турците, наречена на негово име, през 1835 г. Велчо обаче бил и първа ръка търговец, работил в Букурещ, Брашов и Будапеща, а като се замогнал, се върнал в Търново и завъртял търговия. Дюкянът му бил на днешния площад "Велчова завера" срещу хотел "Янтра".
Прякорът му дошъл от това, че пръв докарал в Търново стъкла и ги продавал, освен това търгувал и църковни книги от Русия още от 1822 г., което мнозина днес смятат за първата ни книжарница. След заверата е обесен пред дюкяна си, който наследил синът му Петър.
Напредничавият ген останал във внуците му. Първият – Георги, станал член на Върховния медицински съвет, Тодор завъртял книжарница, а третият, Хараламби, се посветил на авиацията и е неин основоположник у нас.
Още като ученик в търновската гимназия той лови гълъби, изучава движението на крилата им, прави чертежи на полетите им и често повтаря пред съученици и приятели:
"Човек може да полети".
Мечтата му е да се издигне във въздуха с апарат, по-тежък от него. После продължава тази си увереност, че не само човек, ами и биволът може да полети, а ще дойдело време, когато и цели градове ще са във въздуха. Едва ли е имал предвид космическите станции.
Тези думи достигнали до ушите на Сава, син на самородния строителен гений Кольо Фичето, и той отсякъл: "Ще полети човек, вятърът ще полети". Когато обаче дъщеря му Кинка се сгодила за Хараламби след няколко години, първата му реакция била: "Аз дъщеря си на луд човек не давам!".
Дълго време минало, докато се убеди, че бъдещият му зет си е съвсем наред, и сватбата станала, но зестрата на момата била похарчена за първите самолетни апарати у нас.
Ако съотнесем постиженията на българина със световните по това време, той може да претендира и за пръв в света. Дотогава са познати най-вече балоните с пилоти, дирижаблите и се правят първите опити с моноплани. Във Франция е направено първото "излитане" на самолет, след като е засилен по наклонена рампа. Ясно е как е завършил този опит - с разбита машина.
