През 1933 г. големият американски писател Франсис Скот Фицджералд пише писмо до дъщеря си, която по това време е на 11 години. В писмото си той й дава безценни съвети за това за какво си заслужава да се тревожи в живота си и за какво не.
Бащините съвети на Фицджералд припомня българката Мария Попова в блога си Brain Pickings. Неговото съдържание е актуално и днес и може да послужи за вдъхновяващо отправна точка в началото на новата година.
Тревожи се за смелостта.
Тревожи се за чистотата.
Тревожи се за способността си да изпълняваш.
Тревожи се за умението си да яздиш.
............
Не се тревожи за хорското мнение.
Не се тревожи за кукли.
Не се тревожи за миналото.
Не се тревожи за бъдещето.
Не се тревожи за това, че порастваш.
Не се тревожи, че някой те изпреварва.
Не се тревожи за триумфа.
Не се тревожи за провала, освен ако той не се е случил по твоя лична вина.
Не се тревожи за комарите.
Не се тревожи за мухите.
Не се тревожи за насекомите като цяло.
Не се тревожи за родителите си.
Не се тревожи за момчета.
Не се тревожи за разочарования.
Не се тревожи за удоволствия.
Не се тревожи за задоволявания.
............
Помисли за следното:
Какво всъщност целя?
Колко добър/добра съм наистина спрямо връстниците си по отношение на:
А.) Стипендията.
Б.) Проумявам ли наистина хората и мога ли да се разбирам с тях?
В.) Опитвам ли се да направя тялото си полезен инструмент или го пренебрегвам?
От F. Scott Fitzgerald: A Life in Letters: A New Collection Edited and Annotated by Matthew J. Bruccoli
