Обичаш я, знам.
В противен случай нямаше да си с нея. Това обаче не е достатъчно. Трябва да можеш да я караш да се чувства обичана.
Припомни си какво почувства, когато я зърна за първи път. Тя беше всичко, което искаше. Всичко, за което беше мечтал. Погледът ѝ, духът ѝ, нейната независимост и сила, мечтите ѝ... в нея имаше нещо, което не беше срещал в друга жена.
Тя те плени най-вече с детската си наивност, с доверието, с което те гледаше, с начина, по който ти се доверяваше. Плени те с това, че не се преструваше, че беше истинска, беше себе си.
Не убивай това в нея. Не я убивай.
Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си.
Не я променяй, не я моделирай, не я убивай.
Тя ти подари сърцето си - пази го. Отвори душата си за теб - не я стъпквай. Подари ти мечтите си - не ги опорочавай.
Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай.
Тя няма нужда да бъде "поправяна". Просто иска да бъде разбирана. Чувана. Усещана.
Не я принуждавай да крие своите чувства, да се срамува от сълзите си, да маскира своите слабости.
Дай ѝ шанс да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи ѝ да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.
Затова, ако я обичаш, не я убивай. А просто я обичай.
Илейн Йосеф
