Досега са документирани поне 200 случая на синдрома на чуждестранния акцент – хора, които се събуждат след мозъчна травма, говорейки с чужд акцент.

В един от първите документирани случаи една жена от Норвегия, ударена в главата от шрапнел по време на Втората световна война, се събужда с немски акцент. Приятелите ѝ започват да я избягват, защото мислят, че е шпионин.

Синдромът е причинен от увреждане на част от мозъка, която контролира мускулите на речта.

„Говоренето изисква много прецизен контрол на мускулите на устните, езика, челюстта (артикулаторите на речта) и ларинкса – пише Линзди Никъл от Университета Макари през 2013 г.

„Ако позицията на артикулаторите, скоростта и координацията на движенията са леко извън синхрон, звуците на речта се променят“.

Тъй че хората не говорят с нов акцент, те просто губят контрол над начина, по който са свикнали да произнасят гласните и съгласните – което ги кара да звучат, сякаш имат определен акцент.

Така може да изглежда, че хората звучат, сякаш владеят перфектно даден език, дори и да правят много грешки.

Това може донякъде да обясни случаите с хората, които се събуждат от мозъчна травма, „владеейки“ един или друг език, както при Рубен Нсемо. Всъщност тези пациенти може да не са толкова умели в говоренето на чуждия език, но звучат така заради акцента.

Съществува и възможност способността внезапно да говорят малко познатия език да е свързана с факта, че пациентите губят способността да говорят родния си език непосредствено след травмата.

Това може да е резултат от състояние, известно като „афазия“ – разпространено разстройство на речта, което често е следствие от мозъчни удари. Един от симптомите му се описва като невъзможност за достъп до думата, която сякаш „е на езика“ на пациентите.

Обикновено афазията се отразява върху всички езици, които човек знае, но е възможно в тези случаи тя да засяга само родните езици на пациентите – което им позволява достъп до части от втория език, които те не са подозирали, че знаят.

Ето какво пише невробиологът Стивън Новела от Йейлския университет по повод на хърватското момиче, проговорило внезапно немски:

„Въпросът е дали дали тя би могла да има необичайна форма на афазия, която да нарушава способността ѝ да говори родния ѝ хърватски език, което ѝ оставя възможността да говори само немски? Това теоретично може да има ефекта да създаде впечатлението, че тя владее немски, защото не трябва да изразходва умствена енергия да потиска хърватския си – тъй че говоренето на другия език да е станало автоматично.“

Засега това са просто хипотези и досега няма нито едно научно рецензирано изследване на случаи на хора, които се събуждат от мозъчна травма, говорейки друг език.

Но можем да се надяваме, че учените постепенно ще разберат как мозъците ни се преструктурират след увреждане, понякога за да ни дадат забележителни нови способности.