Историите за неверни съпрузи, разказани от режисьори, писатели или съседи, са безкрайни. И започват въпросите: как се е стигнало дотук? Кой е виновен? Можело ли е да се направи нещо, за да се избегне? И сега какво оттук нататък?

Психолозите смятат, че съществуват определени неща, които подтикват или предразполагат човек към подобна стъпка: Bright Side подбират 8-те фактора, които водят до изневяра:

1. Липсата на емоционална близост

Неспособността да се проведе открит разговор, да откриете сърцето си пред половинката, води до затваряне на всеки в себе си и неизменно отчуждаване. Липсата на подкрепа е достатъчно основание и за мъжете, и за жените да помислят за изневяра.

Широко разпространено е мнението, че мъжете търсят. Психологът и брачен консултант Гари Нюман обаче споделя, че близо 50% от неговите пациенти мъже посочват като основна причина за изневяра липсата на емоционална близост с партньора.

Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че мъжете не обичат да говорят за чувствата си и рядко споделят. Така има голяма вероятност жените да пропуснат, че любимият им има нужда от подкрепа, а когато го забележат, да бъде вече твърде късно.

2. Горчивият опит и общественото влияние

Ако един човек вече има горчив опит с изневярата от предишна връзка, е много по-трудно да се довери отново. А ако самият той вече е изневерявал, вероятността да го стори отново с новия си партньор е огромна. Интересното е, че изневярата може да бъде „заразна“. Според едно статистическо проучване близо 70% от хората, които имат изневеряващи приятели или познати в своя кръг, изневеряват и самите те или са склонни да го направят. Най-малкото не го намират за шокиращо и нещо неестествено.

3. Скучната връзка

Скуката е много лош съветник в една връзка. Липсата на вълнение и на трепет в сексуалния и романтичния живот като цяло на двойката води почти сигурно до изневяра. Учените установяват, че именно това е причината за измяна при 70% от мъжете и при 49% от жените.

Важно е да се отбележи също така, че анкетираните съобщават, че връзката им всъщност е щастлива и стабилна, без сътресения и големи неразбирателства. Но скуката е това, което ги подтиква да търсят забавление и вълнение, удоволствие за тялото и душата извън брачното гнездо.

4. Уязвимостта поради кризата на средната възраст

Всеки достига момент в живота си, когато започва да претегля плюсовете и минусите на настоящето, да прави равносметка на досегашния си живот, да преосмисля натрупания опит. Много често това се случва, когато настъпи така наречената „криза на средната възраст“. Твърде вероятно е също така резултатът от тази равносметка да се окаже крайно неудовлетворяващ. Въпреки че много хора стигат до заключението, че животът им е хубав и няма какво повече да искат, съществуват и такива, които смятат, че са пропуснали толкова много шансове за приключения и забавления, че се живее веднъж и са длъжни да опитат от всичко. Тези хора имат склонност да преминават през емоционални кризи и са уязвими психически. Изследователите казват, че кризата на „средната възраст“ не се случва само на средна възраст, а като най-критични периоди за емоционалната стабилност посочват възрастта на 29, на 39 и на 49 години – в навечерието на ново десетилетие.

Разбира се, това далеч не означава, че един любящ и предан съпруг ще изневери на жена си в момента в който навърши 39. Възрастта е само придружава фактор към вече съществуващи други обстоятелства, които са определящи за подобно решение.