Понякога дори невинен въпрос като „Как мина денят ти?“ може да отблъсне детето и да го накара да не иска да общува с вас. Затова е полезно понякога родителите да се поставят на мястото на децата и да се опитват да разберат техните мисли и чувства. Следните 7 ситуации със сигурност отблъскват детето от вас. Старайте се да не го допускате:

1. Ако позволявате на настроението си да влияе на отношението към детето ви.

Това не означава, че трябва да прикривате емоциите си, но все пак имайте предвид, че трябва да се справите с чувствата си и да не превръщате детето в изкупителна жертва на собственото ви настроение. Дори да си мислим, че децата са прекалено малки, за да разбират какво става, всъщност могат сериозно да се повлияят от настроението на родителите си.

Ако се намирате под постоянен стрес, това може да доведе до избухливост. Възможно е да ви подразни всеки техен най-безобиден въпрос. Само че реакцията ви може да отблъсне детето до такава степен, че занапред да предпочита да се обръща към другия родител. Отелете време, в което да възвърнете вътрешния си баланс. Детето ви заслужава да получи подкрепата и обичта, от които има нужда. 

2. Ако се занимавате с друго, докато детето се опитва да ви каже нещо важно, го наранявате.

Колко пъти се е случвало да слушате детето си с половин ухо? И механично да повтаряте „да и „слушам те“. Само че то разбира това. Представете си, че иска да сподели с вас нещо важно, нещо, което го измъчва, или нещо, което го е зарадвало. Как мислите ,че се чувства, ако не му обръщате внимание или отговаряте механично.

Обикновено децата не са много по приказките. Но ако дойдат при вас и настояват да разговаряте, отдайте им цялото си внимание. В противен случай може да си помислят, че изобщо не са приоритет за вас. Оставете моментното си занимание, чуйте детето си, после ще си довършите работата.

3. Ако постоянно ги разпитвате за проблемите, ще ги отблъснете още повече.

Само си представете как нещо ви тежи, но в момента не ви се говори. И някой човек ви пита постоянно какво става. Колкото и да ви е трудно, колкото и да се тревожите, дайте въздух на детето си. Оставете го да потърси помощта ви, да поиска съвета ви. Като дойде моментът, ще говорите. Не можете насила да разрешите проблемите му. Всеки се справя по различен начин със стреса. За да не предизвикате обратния ефект, отстъпете и му дайте време. А ако искате хитро да подходите, в удобен момент му задайте уклончиви въпроси или такива, които ще го предразположат да говори. Директното нападение не е добра тактика.