Психиката на едно дете е най-деликатното нещо на света, защото е мека като глина и точно в детството се оформят (обикновено от възрастните) най-дълбоко вкоренените възприятия. Според д-р Джеймс Комър, преподавател по детска психиатрия в Центъра за детски науки към медицинския факултет на Йейл, здравословното психологическо развитие включва самоусещане, самочувствие, чувство за стойност и способност и възможността правилно да се справяш с емоциите.
Няма нужда от насилие, за да се повреди едно дете; често постоянно повтарящи се твърдения, команди и отговори, пренебрегващи детските емоции, засаждат семенцата, които могат да увредят психическото и емоционалното здраве на детето, способността му да се справя с мислите, чувствата и поведението си, както и да създадат измислени или грешни парадигми, които ограничават психологическото му развитие.
Какво казваме на децата във всяка една възраст е особено важно, тъй като съобщенията, които изпращаме към тях (най-вече в моменти на емоционално затруднение), може да оформят възприятията им за тях самите, както и начина, по който възприемат и се свързват с житейските си преживявания – лични и междуличностни. И макар че днешните деца са извънредно наясно с технологиите, възможностите и забавленията, очевидно е, че все още сме в „тъмните векове” на родителството, съдейки от факта колко лекомислено възрастните пренебрегват емоционалното здраве на децата, а по този начин и цялостното им психично здраве, растеж и развитие.
Ето шест примера за изказвания, увреждащи психиката на детето, които възрастните повтарят през цялото време. Струва ни се, че е редно да ги преосмислим, преди да ги изтърсим.
1. „Много си чувствителен/а.”
Раждаме се като създания със сложна емоционалност. И психологията, особено детската, е потвърдила, че емоционалното ни здраве и особено механизмите ни за справяне с емоции, са ключът към дългосрочно щастие, умствено и даже физическо здраве. И макар че децата изпитват много живи емоции заради какво ли не – от отхвърляне или изолация до получаването на близалка с друг цвят, не е въпросът дали детското емоционално разстройство е валидно, или не, за да определяме спрямо това отговора си. Фактът, че са под напрежение и че става въпрос за формираща се детска душевност, е този, който трябва да диктува как им отговаряме.
Вместо да се опитват да разберат защо детето се чувства така или да му помогнат да осъзнае и осмисли чувствата си, често възрастните определят поведението и емоциите на детето като недостатък на характера – „прекалено чувствителен”. Това е особено вредно, защото внушава на детето, че трябва да отхвърля и подтиска силните емоции, защото не са правилни, вместо да му се позволява или да бъде окуражавано да разбира причината за чувствата си и/ или да се справя с вътрешното си неразположение по здравословен начин, който предполага развитие.
(Затова спрете да казвате на децата, че са прекалено чувствително. Има си причина, за да се чувстват по определен начин.)
