Често мислите, вместо да чувствате
Quora потребителят Маркус Гедулд пише, че като цяло той разбира емоциите си наистина добре и може да го разкаже на другите хора. Той обаче никога не чувства облекчение от изразяването им.
„Това е често срещан проблем при умните хора, особено на словоохотливите. Те използват думите като защитна стена. Когато говорят истината, този метод става още по-ефективен. Онези, които не се изразяват добре, разчитат на физически елементи като викане, удари, ритници, тичане, крясъци, плач, танци, подскоци от радост… Аз обяснявам. И когато приключа с обясненията, всичко, което съм разказал, продължава да стои вътре в мен. Просто сега вече си има етикет.“
Наблюденията на Гедулд демонстрират разликата между когнитивните и емоционалните умения.
Учените не могат да кажат със сигурност дали и как двата фактора се съотнасят един към друг. Интересно проучване обаче показва, че високата емоционална интелигентност компенсира ниските когнитивни умения (поне на работното място). С други думи – изглежда, че супер умните хора може и да не се нуждаят от емоционални умения, за да разрешат даден проблем.
Хората често имат изключително високи очаквания от вас
„От вас очакват автоматично да сте най-добрите, без значение от обстоятелствата – пише Рошна Назир – Няма с кого да обсъдите своята несигурност и недостатъци.“
Нещо повече – изпадате в паника, когато помислите какво ще стане, ако не отговорите на тези високи очаквания.
„По този начин ставате толкова предпазливи по отношение на провалите си, че не можете да си позволите да предприемате каквито и да е рискове от страх, че няма да успеете“, пише Саураб Мехта.
Авторите на Smart Parenting for Smart Kids казват, че родителите като цяло се тревожат най-много за успехите на своите деца, когато те са умни и вече се справят добре в училище.
За съжаление, пишат те, „понякога това поставя акцента по-скоро върху нещата, които вършат, а не върху личностите, които са.“
Може и да не научите цената на трудната работа
Доста потребители в Quora казват, че интелигентните хора имат чувството, че могат да се справят с по-малки усилия в сравнение с останалите. Висок коефициент на интелигентност обаче не води автоматично до успех и наистина умните може и никога да не развият постоянството и упоритостта, необходими за постигането на целите си.
Според Кент Фунг „интелигентността се превръща в проблем за онези, които откриват още от рано, че на тях не им се налага да работят усърдно, за да продължават напред. По този начин те не успяват да развият добра работна етика.“
Изследване открива, че усърдната работа се съотнася негативно с определени типове интелигентност. Учените, които го провеждат, посочват, че високо интелигентните хора може и да имат чувството, че не са длъжни да работят усърдно, за да постигнат онова, което искат.
Източник: Мениджър Нюз
