3. И обратният вариант е грешка – когато мама и тате постоянно контролират своите деца.

Колко майки са разочаровани, когато детето им донесе тройка, колко татковци предявяват високи изисквания към децата – с упреци, скандали и наказания… Това няма да помогне ситуацията с училищните оценки да се нормализира, но точно тук родителите правят следваща грешка.

4. Родителите учат уроците заедно с децата, за да „помогнат“ и да ги контролират.

Това е може би уместно в началните класове, но даже тогава те бъркат, като не просто контролират как се изпълняват училищните задачи, а директно решават трудните задачи, вместо да помогнат на детето да се справи само с тях – висят му на главата и му натякват, че не е способно да реши дори нещо елементарно.

Детето трябва да учи уроците си самостоятелно, а да се обръща за помощ към вас само в краен случай. Приучете го към това постепенно, започвайки още в средата на първи клас – че няма нужда да ви чака да се върнете от работа, за да седнете заедно да учите за контролно.

Разбира се, можете да проверявате как са написани домашните, но без критики, наставления и поправяне с правилните отговори.

Накарайте своя ученик да проумее сам какво точно трябва да се поправи. И не му се карайте, защото ще намрази и предмета, и цялото училище. Понякога е дори по-добре да не поправяте грешките му, за да свикне само да развива мисленето си – кажете му, че в домашното има една, три, пет грешки, помогнете му да ги открие, но не пишете домашните на детето си.

Много често децата сами са недоволни от това, че са лоши ученици и се стараят да се подобрят, но с постоянни упреци, излишен контрол и изисквания родителите ще виждат добри оценки в бележника, но желанието за знания ще угасне.

5. „Ако получиш само шестици в края на срока, ще ти купя колело.“

Познато ли ви звучи? От една страна, това е правилен подход, защото добрият труд винаги е редно да се възнаграждава. Но от друга, родителите сами могат да станат заложници в объркана ситуация, например: когато срокът свърши, може да нямате нужната сума да купите колелото и да не успеете да изпълните обещанието си. А децата помнят чудесно неизпълнените обещания. Освен това, така могат да свикнат да наблягат на бележките само заради „наградата“, и да искат всяка година все по-голяма награда.